Интернет бъдещето на пресата вече е неизбежно

Имат ли бъдеще вестниците? От доста време този въпрос занимава световните медийни експерти. Едни са категорични, че печатните издания ще отстъпят място на своите интернет версии. Други са на мнение, че само най-големите ежедневници ще успеят да оцелеят, както на хартия, така и в мрежата.

Кои са прави само времето ще покаже, но е факт, че все повече издатели обявяват съкращения или банкрут, се казва в анализ на вестник "Сега". Вследствие на глобалната финансова криза качеството на журналистиката също се оказва сериозно засегнато. Британската организация за медийни стандарти (MST) излезе преди месец със заключението, че редакторите на Острова жертват качеството, за да поддържат продажбите в период на рецесия. В проведеното проучване, изготвено със съдействието на британски експерти в сферата на медиите, се посочва, че "негативните настроения на обществото за надеждността на вестниците и натрапчивото поведение на журналистите нарастват и тази нагласа би могла само да се влоши в условията на икономически спад". Според MST само 7% от хората вярват, че т. нар. таблоиди пишат точни информации, а 75% от анкетираните смятат, че "тези ежедневници често съобщават новини, за които вярват, че са верни". Резултатите и при по-авторитетната преса, като "Таймс" и "Гардиън", не са по-различни. За разлика от 2003 г., когато 65% от хората са имали доверие на журналистите в тези издания, през 2008 г. процентите вече не надвишават 43%. Същото изследване посочва, че все повече читатели престават да купуват вестници на хартиен носител, а "прелистват" техните онлайн версии. Преди дни американският медиен експерт Ричард Перез-Пеня публикува статия в "Ню Йорк Таймс", в която твърди, че "всеки уважаващ себе си ежедневник трябва да притежава свое интернет издание, в което новините да бъдат съобщавани в реално време". Пеня проучил какво е съотношението на тиражите на големите вестници с посещенията в страниците им в мрежата. Оказва се, че все повече хора черпят информация от онлайн медиите. Според това проучване през периода 2006 - 2007 г. година потребителите, преглеждащи пресата в интернет, са се увеличили с 2.4%. Оттогава до днес онлайн читателите са с 14.3% повече. През последната година USA Today отбеляза спад на тиража с 18%, но пък и

25% ръст при посещенията на страницата на вестника в интернет. Същото е положението и при конкурентните американски ежедневници.

Много български издания, следящи световните тенденции, отдавна предприеха стъпки за популяризирането на материалите си в кибер пространството. Други пък пускат само част от новините си, надявайки се по този начин да предизвикат интерес у читателя и да го мобилизират да си купи хартиеното издание. Според специалистите вестникарските издатели трябва изцяло да променят мисленето си, следвайки формулата - сайт - новини в реално време, вестник - коментари и анализи. Неотдавна лекторът на International Advertising Association Христо Кафтанджиев заяви пред "Сега", че "всяка от "класическите" медии трябва да настъпва в интернет пространството". На подобно мнение е и дългогодишният журналист, PR и консултант по политическа комуникация Анелия Димитрова. "Онлайн версията не е въпрос на мода или "така правят всички". Просто необходимостта и достъпът до информация вече са в реално време. Вестник, който няма онлайн версия, е 24 часа закъснял за "срещата" с читателя си. Той вече е прочел новините в интернет, гледал е вечерните новини по телевизията и няма никаква причина на следващата сутрин отново да потърси тази вече остаряла информация", казва тя. И допълва: "Според мен модерният комуникационен формат за общуване между вестника и читателя е - новините сега, коментарите утре. Тоест - онлайн версия, която се развива заедно с новините от деня, а коментарите, интерпретациите, интервютата да останат за хартиеното издание".

Същата съдба се очертава да споходи и телевизиите. Неотдавнашно изследване на агенция "Маркет Линкс", направено по поръчка на фондация "Медийна демокрация", препоръча телевизиите да правят анализ и интерпретация на случващото се, а не да дават фрагментирана и разкъсана информация. Известни издатели и редактори пък предпочетоха да се оттеглят от вестникарския бизнес и да се насочат изцяло към интернет. Все повече журналисти не само по света, но и у нас решиха да създадат собствени блогове и сайтове. Преди месец бившият шеф на френския всекидневник "Монд" Жан-Мари Коломбани пусна в мрежата своя страница - slate.fr, по подобие на американския slate.com, публикуваща основно анализи и коментари. В екипа на сайта са още двама бивши служители на "Монд" - Ерик Лазе и Ерик льо Буше, както и бившият главен редактор на "20 минути" Жоан Хюфнагел. Техните имена вече са успели да привлекат сериозна финансова помощ за проекта - 3 млн. евро. "Идеята ни е да създадем сайт, посветен на анализа на актуалните събития с висока редакционна добавена стойност и с оглед на необходимостта от качествени онлайн медии", казва Коломбани.