100 г. Мелина Меркури, 60 г. от Оскара на гръцката Лили Иванова, която основа Европейската столица на културата

същото време звездна любов - на Грейс Кели и монакския княз Рение. Мелина и Жул трябва да изчакат не само развода на гъркинята, но и още малко време и се женят чак през 1966 г. Дори след раздялата с нея, която настъпва със смъртта й, американският французин продължава да живее в Атина до своя край преди 12 г. Любопитно е, че през 1994 г. умират и първата му съпруга - майката на Жо Дасен, и втората - Меркури...

Висока, смела и винаги с лична позиция, Мелина се изправя срещу хунтата - диктатурата на полковниците в Гърция, възцарила се с потиснически режим от 1967 до 1974 г. Самозабравили се от властта си, тираните й отнемат гръцкото гражданство и цялата собственост на нейната фамилия, а тя е принудена да емигрира в САЩ Франция, където успява да спаси и своя близък приятел - гениалния композитор и също символ на левицата Микис Теодоракис. Чието световноизвестно заради нейната кампания сиртаки озвучава с гласа си - нисък, уверен, режещ още от първата дума - Зорбаааа... Но тя не пиарства само творчеството на Теодоракис, а много повече съпротивата срещу хунтата в нейната родина. Когато й изгаят паспорта, тя заявява, а и изпява: "Родена съм гъркиня и ще си умра гъркиня, никой не може да ми го отнеме".

Когато хунтата пада и тя се завръща в Атина, се убеждава колко е вярна максимата, че никой не е пророк в собствената си страна. При първия опит да влезе в парламента и то в прочутата лично от нея по цял свят Пирея, Мелина остава на 33 гласа от парламента. Основателката на Пангръцкото социалистическо движение ПАСОК обаче и член на неговия Централен комитет не се отказва. През 1977 г. е депутатът, избран с най-висок брой гласове в цяла Гърция. Тя обаче трябва да изчака 4 години в опозиция, докато през 1981 г. влиза в кабинета на Андреас Папандреу като министър на културата. В този първи свой мандат ражда през 1983 г. и лансира идеята за Европейска столица на културата, приета от Европарламента през 1985 г. Любимата й Атина, която възпява в своя популярна песен като химн, е първата, удостоена с високата чест, а след смъртта на Мелина призът е наречен на нейно име. Световната организация за образование и култура ЮНЕСКО също й нарича награда. Успехът е толкова голям, че Меркури остава министър още 4 години. През 1988 г. тя развива идеята си за Европейска столица на културата, като още преди присъединяването осигурява финансиране за проекта Европейски месец на културата в град от страна в Източна Европа. В края на 90-те години такъв беше нашият Пловдив.

След един мандат в опозиция като депутат и неуспешната битка да стане кмет на Атина през 1990 г., Мелина отново става министър през 1993 г. и до смъртта си през 1994 г. Тя е много известна в България не само с песните си, но и с приятеските интервюта, които всеки път дава за Иван Гарелов година след година. Като министър тя води битки за връщане на мраморите от Партенона, пренесени от Британския музей в родината си. През 1986 г. тя води ожесточени спорове за това дори в прочутия с дебатите си Оксфордски съюз Възстановява много безценни стари сгради и цели квартали на своя град, като прекрасния и романтичен Плака под  Акропола, на чието възраждане посвещава живота си. Нейна е заслугжата за Атинската концертна зала и Византийския музей на Солун, както и за програмите за следдипломно надграждане на знанията на учителите, от което България например толкова има нужда сега.
Когато почива на 6 март 1994 г. в Нюйоркския раков център Мелина Меркури е най-известната гъркиня в света. Макар без собствени деца, тя е смятана за майка на цял един народ, което е върховната чест за нея, която неведнъж казва - искам да бъде като дядо ми, който не беше просто кмет, беше баща на моя роден град.

"Ако Гърция имаше глас, това щеше да бъде гласът на Мелина", пишат милионите деца на Пирея, Атина и цяла Елада един век след раждането на тази удивителна жена.