Каранашево за ски с барбекю край морето, недалеч от къщите на Котел и Жеравна и пещерата Приказна

Малцина знаят, че Черноморието ни също има своя ски курорт. Морските хора карат на Каранашевото. Това място предлага изключително добра възможност за снежен и слънчев уикенд, съчетан с възможности за исторически туризъм. По простата причина, че се намира край един от най-бедните, а най-интересните архитектурно с възрожденските си къщи мъничък град – добрия стар Котел.
Странното име, което е съвършено неориентирано маркетингово към чуждите пазари, така че да напълни морските хотели в мъртвия за тях зимен сезон, носи названието на фамилията на инвеститора в мини курорта. Той е осигурил и влекове, и модерни машини за обработка на пистите и за изкуствен сняг. За децата ползването на съоръженията е безплатно, за учениците струва само 5 лева, а дневните карти и уроците по ски са 10 лева. Изненадващо за ниските части, с които е характерна Източна Стара планина и предвид омекотяването на времето заради близостта на Черно море, но покривката е дебела. Пистите са разделени на трасе за най-малките, на което може да се карат и шейни, малка писта за начинаещите скиори и терен за опитните с 30% наклон.
На пистата може не само да се спортува. Край нея домакините са организирали специално място за приготвяне на месо барбекю под синьото небе и кристално чистия и свеж въздух. Пържолите и кюфтетата всеки си ги носи от вкъщи. Който пък не се е сетил, ще се приюти в чайната.
Както споменахме, приказният Котел е съвсем близо до трите писти. Само на три километра. А местните хора наричат местността, където са трасетата отново с числото 3 в наименованието – Трите вятъра. На фона на тази поезия, можете да си представите, че отсядането за уикенда в доста дъстопните 5 хотела в Котел си заслужава.

Сигурно ще ви е интересно да научите историите на немалко прочути българи. Оттук са родом членовете на единствената родна династия след падането ни под османска власт. Става въпрос за фамилията Богориди, чиито представители са били князе на Молдова, Влашко, Самос, везири на султана, а след Освобождението и до Съединението – на Източна Румелия, както е