Ахматова живее 40 г. със семейството на любовника си

Ана Ахматова е най-знаменитата поетеса в Русия и в цял свят, заради което е и почетен доктор на великия университет Оксфорд. Цял живот тя е бездомна. С първия си съпруг - поета Николай Гумильов живее на квартира дори и в дворец, разпределен на стаи между културни дейци след революцията. После с втория си мъж се пренася в двореца на графовете Шереметиеви - отново в комуналка с обща кухня и баня на десетина семейства. Най-дълго обитава кабинета в същата сграда на Фонтанния дом - палатът е до канала Фонтанка, заедно със своя трети мъж, с когото няма как да мине под венчило, защото той е женен. Ахматова и Пунин живеят в едното помещение, отредено за семейството му,  в другото са неговата съпруга, дъщерята и даже внучката на критика. Когато е върнат от провинцията при майка си, за нейния син Лев е сложено легло в коридора - няма къде другаде, което много го обижда. Когато отношенията с любовника й се охлаждат, тя остава да живее в кабинета, а цялото семейство се струпва в детската стая. Разделят се чак при Блокадата на тогавашния Ленинград през Втората световна война, когато тя е застигната от бомбардировка в дома на своя приятелка, двете слизат в мазето и не смеят да излязат от там дълго време. После е евакуирана в далечен Ташкент, столицата на Узбекистан, където е настанена в общежитие. Когато семейството се връща в днешен Петербург, Акума, както я наричат, живее с друг любовник, но скоро се връща във Фонтанния дом. Стаичките на Пунини са останали без стъкла, няма и ток, гладът е страшен, но заедно успяват да оцелеят. Още по-страшно става през 1946 г., когато Ахматова е изключена от писателския съюз. Не само забраняват печатането на написаното от нея, т.е. я оставят без средства, но и й отнемат купоните за храна. Реално е под домашен арест - забраняват й да излиза, но я задължават по няколко пъти на ден да се появява на прозореца, за да видят съгражданите й, че е жива, че не е убита от режима, а и не се е самоубила. Ахматова започва да гори архива си, който е безценен. През 1949 г. арестуват Николай Пунин и Лев Гумильов и домът й тотално опостява, остават само жените.

"Нямах и сълзи", признава великата поетеса. "Бях в хладен ужас", изразява красиво състоянието си тя. Преди смъртта на Сталин, поради заемането на помещенията им от научен институт за Арктика, дамите са изселени в друга комуналка, но това зло се оказва за добро - поетесата се събира под един покрив със също унизената баронеса Хесен. Краят на вожда и учителя на съветския народ й донася милост от новите ръководители и правото не просто да се печата и да излиза, но дори да посреща гости. Даже й дават за ползване барачка, наричана вила, в курортното село Комарово, която тя нарича.

Тя предпочита да приема млади хора и един от първите й гости е бъдещата световна поетична звезда Йосиф Бродски. Освен да й чете стихотворенията си, той използва многото им свободно време, за да й прави снимки. Двамата имат нещо като платонична любов. Другият й най-близък човек, включително като съсед по дом, е великият композитор Шостакович, с когото са такива приятели, че в деня на смъртта й той пише специален концерт, посветен на нея. Поетесата живее в бараката през топлите месеци, а през студените я приютява почивната станция на Съюза на писателите недалеч от виличката. Чак през 1961 г. правителството дава на вечно бездомната дама отделен апартамент, който тя споделя с дъщерята и внучката на Пунин. Там тя живее до смъртта си през 1966 г., като доживява през 1965 г. да получи признанието на Оксфорд, което приема лично. Почива в деня на смъртта на Сталин, когото е надживяла с 12 години. Умира в болница в Москва, където често гостува на приятели, след 4-ти инфаркт.   Самолет докарва тленните й останки в Ленинград. По нейно желание е отслужено опело в черква. Въпреки че не е официално обявено, на бдението се събират над 5000 души. Мнозина я придружават до последното й пристанище - властта е постановила да не бъде погребана в града на Нева, а в гробището на Комарово, недалеч от нейната "будка".