Дядо на Вапцаров бил съветник и любовник на Екатерина Велика

“Да знаеш езика и рода си”, гласи заветът към потомците на Паисий Хилендарски. 19’ се присъедини още през септември към идеята на Йорданка Фандъкова и нейния екип в Министерството на образованието, младежта и науката тези две основи на нацията – езикът и родът, да бъдат възродени поне в съзнанието на хората. Защото духовната криза е много по-голяма заплаха за България от икономическата. Затова и посветихме декември на родовата памет и ви разказваме интересни подробности за фамилиите на литературните класици.

Паисий е най-известният банскалия, редом с Никола Вапцаров, на когото тези дни отбелязваме 100 години от рождението. И докато родът на атонския монах не се е вкоренил в историята и културата на града и нацията, то фамилията на поета и до днес продължава да участва активно в обществения живот. Неговата племенница Мая е и.д. шеф на СЕМ, при това от квотата на ДПС.
Странно нещо е съдбата и определено иронията й е присъща. Защото прабабата на Мая Вапцарова, отгледала петима сина и две дъщери, била ятак на поборника срещу турците Яне Сандански, на когото са кръстени Яне Янев и неговият роден град Сандански.
Мария била “десетарка” на жените, пренасяли поща и оръжие, изпълнявали всяка поставена от ВМРО задача.
По линия на майка си Вапцаров също е свързан с комити – негов чичо е войводата Коста Чекъров, който бранел богатия търговски град Банско от турци и разбойници. От същия Везьов род е и Марко Тодоров – издател на първия български буквар през 1792 г. – три десетилетия преди Рибния на Петър Берон.
Братовчед му Марко Георгиев владеел добре 6 езика, търгувал във Виена, където започнали да го наричат Марко Георгиевич. Там срещнал друг известен банскалия - Михаил Герман, който го препоръчал на княз Милош Обренович, а князът незабавно го привлякъл на дипломатическа работа, като му възложил да оглавява сръбските делегации по преговорите с представители на Високата порта в Цариград.
Когато Марко Георгиевич научил за създаването на новобългарско училище в Габрово, душата му поревнала да построи със свои средства и в Банско подобно. Дарява свое място в центъра на селището и 3000 гроша за строеж. Изграждането завършва през 1857 г. Училището има 7 класни стаи и театрален салон, а обучението от самото начало се е водело според новите насоки в педагогическата практика.
Тяхна потомка е майката на Никола Вапцаров - Елена Везьова. Американската мисионерка мис Стоун я забелязва и предложила на майка й Милана да даде будната си дъщеря да учи в Американския колеж в Самоков. Там Елена учила и слугувала на преподавателката Хаскъл. Овладяла добре английски и получила диплома с право да бъде учителка или протестантска проповедничка. След завършване на колежа учителствала няколко години в различни селища и в Банско. През януари 1909 г. се омъжила за Йонко Проданичин, току-що излязъл от солунския турски затвор. Той произхожда от рода на хаджи Продан.
По спомени на Мая Вапцарова другият прадядо пък е съветник на Екатерина Втора, а после става консул в Букурещ, а брат му е министър на външните работи на Сърбия при княз Милош Обренович. Тя предполага, че съветникът може да е имал по-специални отношения с мъжемелачката Екатерина Велика, която по някое време го гони от Русия.
Българският цар Борис Трети пък гостувал на дядо й Йонко – бащата на Вапцаров. Банскалиите също ходели в двореца, даже веднъж като малък Никола заспал на царския трон, което по-късно Ванга привидяла като лоша поличба, която довела до разстрела му. Пак по спомените на Мая Вапцарова в дома на Вапцарови е учреден българският пен клуб, защото поети като Яворов и Лилиев били близки приятели на родата.