Добруджанска легенда вдъхновява нов роман

Издателство „Лемур“ публикува романа „Белези от рая“ от Добри Станчов. Авторът вече е познат на българските читатели под псевдонима Дого Танкарт, с който публикува приключенски романи и увлекателни разкази. Но една легенда за събития, разиграли се край родния му град Каварна, го вдъхновява да напише роман за Добруджа през 30-те години на XX век. За целта той се връща не само към миналото, но и към своите корени, към историите, които неговите дядовци са му разказвали докато е бил дете, към езика, с който е израснал – езикът на старите българи, езикът на изчезващото добруджанско село.

През 30-те години на миналия век, в една пролетна утрин млад мъж пристига в село Саръ̀меше, търсейки работа като овчар в чифлика на богат земевладелец. Будните му очи, спретнатите дрехи и интелигентен изказ обаче подсказват, че други причини са принудили младия Йорго да пропътува дългия път от родното Яврово, разположено в полите на Родопите, до Южна Добруджа, където суровата действителност все още е диктувана от юмрука на румънските управници. Година по-рано баща му е потърсил препитание при същия чорбаджия, но когато идва разпус, той така и не се прибира у дома.

Решен да разкрие какво се е случило, Йорго тръгва по следите му, които го въвличат в размирната атмосфера на една райска земя, разкъсвана между световните интереси и вътрешните борби за власт и богатство. Вместо отговори, момъкът открива все повече и повече въпроси… и една любов – омагьосваща, но и бурна и опасна като морето, което обгражда скалистите добруджански брегове.

„Това е книга за живота в чифлика на едно малко черноморско село – за ежедневния труд и хармонията между селските хора и майката природа, за недоимъка и малките радости в живота, за вечния поход в търсене на истината и преоблечената в съчувствие лъжа, за влюбването от пръв поглед и захаросания вкус на съкровените любовни трепети, за кръчмарския патриотизъм и сеирджийството на цял един народ, за начертаните от съдбата пътеки, за живота и смъртта, за надеждата“, споделя автора.

Добри Станчов вече е познат на българските читатели под псевдонима Дого Танкарт - имена на един и същи писател с разнороден талант. Като Дого Танкарт той публикува приключенски романи и увлекателни разкази. Но една легенда за събития, разиграли се край родния му град Каварна, го вдъхновява да напише роман за Добруджа през 30-те години на XX век.

За целта той се връща не само към миналото, но и към своите корени, към историите, които неговите дядовци са му разказвали докато е бил дете, към езика, с който е израснал – езикът на старите българи, езикът на изчезващото добруджанско село.