Духовният човек прилича на орел, а недуховният – на петел: Преп. Силуан Атонски

Летял орелът във висините, наслаждавал се на красотата на света и си мислел: “Аз летя над големи пространства и виждам долини и планини, морета и реки, гори и ливади; виждам много животни и птици; виждам села и градове и как живеят хората; но ето – селският петел нищо повече не знае, освен двора си, където може да види съвсем малко хора и домашни животни; я да хвръкна при него и да му разкажа за живота на големия свят.”

Кацнал орелът върху покрива на една селска къща и, виждайки колко храбро и с какво веселие петелът се разхожда сред своите кокошки, си помислил:”значи той е доволен от начина, по който живее; но все пак ще му разкажа за онова, което пък зная аз.” И захванал орелът да описва на петела красотата и богатството на заобикалящия ги свят. Петелът отначало слушал с внимание, но нищо не разбирал. Орелът, като видял, че петелът нищо не разбира, се натъжил и му станало трудно да говори с петела; а на петела, който не разбирал какво му говори орелът, му доскучало и му станало неинтересно да слуша орела. Но всеки от тях оставал доволен от житейската си участ.

Така се получава, когато учен човек говори с неук човек, но в далеч по-голяма степен – когато духовен говори с недуховен. Духовният човек прилича на орел, а недуховният – на петел; умът на духовния човек денем и нощем се поучава в Господния закон и чрез молитвен подвиг възхожда към Бога, а умът на недуховния е привързан към земята или е изпълнен с помисли.

Душата на духовния човек се наслаждава на Божия свят, а душата на недуховния си остава празна и разсеяна. Духовният човек като орел се издига във висините и с душата си усеща Бога и вижда целия свят, ако и да се моли в тъмнината на нощта. А недуховният или търси хорски почести и слава, или му се услажда да е богат, или пък се стреми към плътски наслади. И когато един духовен човек се среща с недуховен, то и на двамата им е скучно и им е трудно да общуват помежду си.

Подворие на Руския светогорски манастир “Св. Пантелеймон” l гр. Москва, 1998 г. , с. 407

Превод от руски език: Людмила Димитрова

Източник: Гласове