Как да разпознаем манипулацията: Какво да правим с времето в карантина

„Ако смяташ, че не си манипулиран, значи си в ръцете на умел манипулатор”!  Тези почивни дни са вододелът между миналата и новата предизброна кампания, а днешният е посветен на радиото и телевизията, така че решихме да ви поднесем лайфхак, посветен на темата как да усещаме и да игнорираме манипулацията.

Както прокурорите казват, че няма невинни хора, а само с недоказана вина, а лекарите – че няма здрави, а нелекувани, така и политиците и журналистите знаят: няма неманипулирани човеци, само неразбрали, че ги манипулират.

Що е то?  Психологическо въздействие, което цели да натисне болезнена точка на мишената – човек, група хора или цялото общество. Не е задължително манипулацията да бъде лъжа, защото тя може да провокира не само емоционално, но и рационално възприятие.

За да се осъществява, човек трябва да бъде добър манипулатор и да е изчислил предварително мишената като човек/група и като очаквана реакция.

Първият лайфхак е да разберем какво най-често целят манипулаторите. Според руско изследване с 37 000 участници манипулативните мишени са подредени по честота на използване така:

1.    Чувството на вина – то е най-деструктивно за човека/групата и може да действа психосоматично – чисто физически – например като болка, или като сваляне на имунитет например, когато българите са наричани „тулупи”, диванна армия, и са обвинявани, че са отоговрни за недостига на легла и линейки, за чийто достатъчен брой всъщност са платили с данъците си, а също за естественото желание за свободно дишане, общуване и движение. Всичко това поражда хроничен стрес, който активира програмата за саморазрушение на организма, което вече сме описвали, оттам се срива имунитетът и хората се разболяват.

2.    Чувство за жалост – то отново има връзка с чувството за вина – гледай човека, болен, контузен, преуморен как ден и нощ се трепе за нас, а ние сме неблагодарни и не му даваме, каквото ни иска, не му прощаваме непростимото....

3.    Чувство за страх – какво ще правим, ако Х не се грижи за нас – ако няма правителство например, при положение, че то нито бие ваксини – правят го лекари, нито произвежда национален доход - правят го работещите

4.    Джендърни или сексуални стереотипи – това е игра на нерви и самоопределение тип „защо не си като другите”, разбирано като „ти си никой”, формулирана прекрасно във филма Дами канят с поредицата реплики: „Един мъж трябва да...”, вариращи от „да яде много” до „са изкарва много пари”.

5.    Чувство за собствено достойнство – свързано с по-горната манипулация и популярно в българския стереотип със заядливия въпрос: „Кой си ти, бе” – експлоатира страхове от загуба на статус или неналичието му, представяне за повече, отколкото всъщност сме и по-добри, отколкото сме – много активно манипулиране особено в празници като сегашните

90% от манипулациите са с прагматичен характер. Те имат ясна и точна цел. Най-често това е лична изгода за манипулатора – власт и пари във всеки смисъл на думите.