20.05.2015 15:40

Кейт Бланшет е новата Мерил Стрийп

Видян 954 пъти | Коментари 0
Гласували 0

Борис Ангелов

Кан

Кейт Бланшет, която прогнозирахме, че ще вземе и женската награда на фестивала в Кан и тази за главна роля на Оскарите догодина за изпълнението си във филма Карол, се очертава като новата Мерил Стрийп. Само че по-красива и по-елегантна от старата. Тя е една от малкото звезди, които успяват да оправдават парите, вложени във филми. И фактът е очевиден – след 15 години отлежаване на лавиците, проектът Карол е реализиран само след нейното съгласие. И филмът започва с 2-минутно изброяване на съпродуцентите – нещо, което се случва с всички ленти в Кан. Няма вече излизане на лъва на Метро на цял екран или колоните на Фокс. Тези времена отминаха, а големите киностудии отиват в небитието, след като разпространителите на филми станаха продуценти, за да пестят пари и да монополизират тотално пазара със затваряне на цикъла, а милиардери като съпруга на Салма Хайек – втория по богатство французин Франсоа Анри Пино, започнаха многомилионни инвестиции за кеф в седмото изкуство. Решиха, че по-добре е да спонсорират няколко филма годишно и евентуално да разчитат някой да си върне парите, вместо да си купят поредната яхта и да гледат как цената й пада преди да вложат още толкова пари след 10 години за основен ремонт. Пино например прибира 9 милиарда евро годишен оборот от марките си – от Гучи до Пума, а състоянието на фамилията му се изчислява на 14 милиарда евро лични пари – 1/3 от годишния бюджет на България.

Противно на шегата на великия режисьор Андрей Кончаловски, според когото с появата на интелигентните телефони снимането на филм е станало практически безплатно, големите продуценти се оплакват, че наред с кризата, която не спира да вилнее и в Щатите, и в Западна Европа, въпреки бодряшките заклинания на политиците, и колебанията на валутните курсове през последните 10 месеца с резки спадове и пикове спрямо лутащия се долар, са им изиграли лоша шега. „Япония не върви добре, Русия е близо до нулата като интерес към щатските филми, които там ги бойкотират, Европа е закъсала – основни пазари като Испания и Италия теглят като луди от нета и единствената надежда за развитие за всички е Китай, но той не може да поеме сам колкото цял свят”, коментира приятелят на България Ави Лърнър от Милениум, който яко снима в Ню Бояна. При тях свиването на промоционните и маркетинговите бюджети на пазара в Кан е подчертано и очевидно.

От цялата работа сега уж печелят само големите знаменитости. Поради факта, че суперпродукциите рязко понамаляха обаче, много от тях се снимат в независими проекти съвсем или почти без пари, за да не спират да се показват. Понеже важното е човек да го има в играта. Родна дел Кастро от Ханибал Пикчърс твърди: „Има само 30 звезди в цял свят, които могат да дадат зелена светлина на един проект, защото се знае, че филм с тяхно участие в най-лошия случай ще бъдена нула като финансов резултат”.

На върха на хранителната верига са Дженифър Лорънс и Брад Пит

Той пък обаче се измори от целия гръм и трясък на киноиндустрията и на практика е излязъл в заслужена пенсия, покрай навъртането на половин век. И докато те подписват за максимум 20 милиона долара на филм и на практика не могат да правят повече от 1 или в изключителни случаи 2 годишно, шефовете на големите кинокомпании, въпреки кризата, си пишат феноменални заплати, на които могат да закрият и фалиралите света техни колеги – босове на нюйоркски банки.

$156,1 млн. взема Дейвид Заслав от Дискавъри

като годишен доход. Странно на този фон е, че резултатите му са се сринали с цели 25% по данни на Холивуд Рипортър. Колегата му от Си Би Ес Лесли Муунвес е далеч назад с втора позиция, но три пъти по-малко пари – 57,2 млн. Тези телевизионни групи имат и киноподеления и на практика за холдинги за шоубизнес. А тенденция в последните години е телевизията да навлиза в територията на киното, включително да му взема най-големите звезди, което само допреди 5 или 10 години знаменитостите смятаха за невъзможно и под нивото им.

Босът на Уолт Дисни Робърт Игър се разписва срещу годишна заплата и премии общо за 46,5 млн. в зелено, с което бие за малко колегата си от Виаком Филип Домон. Чак седми е ръководителят на гиганта Тайм Уорнър Джефри Бюкис с 32,9 млн., а Джефри Каценберг от Дриймуъркс взема едва 6,4 млн. за същата работа и при не по-малки боксофиси за анимационните филми на компанията, отколкото докарват колегите му в останалите мегакомпании.

Продуцентите се събират в Тету, където супата е 150 евро порцията

Буябесът в плажното заведение в село Голф Жуан Валори, недалеч от Кан, е по джоба им при такива заплати, коментират ехидно и журналистите, и актьорите, и режисьорите. Всички те, при цялото си самочувствие, са само обслужващ персонал в свитите на въпросните босове.

Добави в:

facebook.com