Момичетата на кмета 3: Албена Атанасова – зам. с мисия

Албена Атансова е най-малко познатата от момичетата на кмета. Макар ресорът й да е изключително проблемен и чувствителен. Тя е заместник – кмет по здравеопазване, интеграция на хора с увреждания и социални дейности. Не че тези дейности са цъфнали и са вързали, особено здравеопазването, което за нея е на втори план.
Защото на първи са хората с увреждания. През 1987 г., когато дамата завършва своето средно образование, тежък инцидент я приковава в инвалидна количка. Албена, вероятно по тази причина, се отдава на мисията да помага на онези, които са като нея. Работи към Червения кръст, в Общинското предприятие „Лозана”, в Центъра за независим живот. Постъпва в общинат, докато завършва специалност „Социални дейности” в СУ ”Св. Климент Охридски”.
Атанасова наследява на поста Ирина Папанчева. Може би отдадена повече на своята писателска самодейност – повестта Почти интимно на женски теми, първата замка на Бойко в ресора не е оправдала доверието на кмета и е поредната отстранена от орбитата му, от която изпаднаха още Вальо Топлото, Милор Михайлов, Велизар Стоилов, Гален Ганчеви много други знайни и незнайни общинари. След Папанчева остават главно проблеми.
В интервю за Новинар наследничката Албена Атанасова чистосърдечно признава: “Все още се работи разхвърляно и на парче. Необходимо е планиране и стратегическо насочване към най-важните проблеми.” Тя конкретизира върху най-вълнуващата за нея тема – инвалидите: “Не знам какво се е случвало преди мен, но идвам в една община, в която всички бюра за социални услуги по един или друг начин са недостъпни. Моята цел е да ги променя, защото проблемите са много и хората непрекъснато се нуждаят от помощ. Заведенията за социални услуги имат същия проблем. В тях има и хора с увреждания. Нещата стават бавно, защото са необходими пари. Когато говорим за пари, говорим за обществена поръчка, която изисква определено време”. Известно е, че над двеста милиона не успяха да бъдат усвоени от общината миналата година точно заради неспособност да се организират поръчки, след като през 2007 г. София върна в бюзжета други 127 млн. лева. А с тях този град можеше да бъде позлатен!
А от парите има нужда точно социалната сфера – изграждане на специални рампи за инвалиди, обновяване на общинските здравни заведения, изграждане на нови домове за сираци. Ето какво казва по последния въпрос Атанасова: “Ще ви дам за пример дома в Горна баня, бившия Дом №8. В момента той е с капацитет 100 деца. Немислимо. За малчуганите се грижи персонал от 30 човека, който се редува дневна и нощна смяна. Това води към повторение на случая „Могилино". Имам амбицията да намалим сериозно капацитета. Така ще се освободи място за дневен център или защитено жилище, в което ще се вкарат нови специалисти. Те ще могат да работят в малки групи с децата, ще имат време за тях, за индивидуална работа, ще се изучат потребностите на всеки поотделно. Така ще можем да развием повече качества в тези деца. Спешно трябва да се коригира капацитета на социалните ни заведения”.
Друга нейна идея е създаването на кризисен център: “Малко хора в София знаят какво наистина означава кризисен център. Това е място за временно настаняване при кризисни ситуации, при бедствия и аварии, през зимния период. Това е заведение, което предоставя социални услуги за спешно настаняване, предлага подслон и храна на бездомни лица. Това е място, което ще стои празно, но при едно наводнение веднага може да поеме пострадали и бездомни, докато проблемите им се разрешат. Имахме такова помещение за 40 човека в община Илинден. Идеята обаче не стартира, защото имаше жалби на граждани, които не одобриха до жилищата им да се разхождат клошари и роми. Дори се стигна до ултиматуми за протести и така тази идея засега поспря. Преди още да е стартирал проектът, неодобрението смачква идеята. В България отрицанието се превръща в лост за манипулация.”