НЕ! Нищо японско в Самурай

Самурай е най-близкото заведение до „това, което имаме” като стан на Рафи на бул. Витоша – поредица от "аквариуми", окупирали уж пешеходната улица. Тези некрасиви „кръпки” от плоскости и стъкло, които карат кореняците да възкликват: „Тук не прилича на София”, провинциализират пейзажа. Същото може да се каже и за кулинарните избори. В Самурай, където предвид името, се очаква да има поне нещо японско, всъщност предлагат като най-голям процент от менюто скара – кебапчета, кюфтета и вратни пържоли. На пръв поглед обаче витрината е окупирана със сладки неща, начело с торта, кръстена на заведението, а иначе напомняща класиката Гараш. Та, като говорим за провинциалност – и тук като в няколко от околните заведения, хит е крем Трилогия. Казва се така без „логия”, а само заради докарването на 3 цвята на сместа. Триумф на хранителната химия, нас ако питате, нищо, че човек би могъл да се заблуди, че става дума за мус от натурален, млечен и бял шоколад. Да, ама не! Ще кажем и нещо добро – в Самурай, също като в Гърция, дават минерална вода с поръчката. Един вид бонус, както се сещате. Чудно защо тогава не нарекоха заведението Солун?