Новите вълшебни думи „разрешавам” и „отменям”: Ключът към вътрешното ни спокойствие

Възпитавани сме, че единствените „вълшебни думички” са „Благодаря” и „моля”, но съвременните психолози добавят към тях две нови. Които според специалистите са ключът към вътрешния ни покой/мир/благоденствие/душевно здраве. Кои са вълшебните думи:

Разрешавам

Отнемам

„Разрешавам” е синоним на „приемам”. С възприемането на тази дума в обръщение към себе си, ние си позволяваме да игнорираме всичко онова, което ни дразни в света и хората. Веднъж приели ги, каквито са, а не каквито ние желаем и каквито бихме искали да ги видим, като ги променим, което в повечето случаи е невъзможно, ние изхвърляме голяма доза от онова, което ни трови ежедневно. Известна е онази фраза за нещата, които винаги ще бъдат такива: почва с „Приемете, че цените винаги ще се повишават...”.

В този ред на мисли:
Приемете първо себе си какъвто сте и се заобичайте. Прекарвайте достатъчно време насаме.

Приемете и че хората винаги ще покажат рано или късно истинското си лице, независимо колко много им даваме или колко много ги харесваме, колко са ни близки или бихме желали да ни бъдат любими.

Приемете, че политиците никога няма да ни харесат, защото не е възможно да бъде създадена идеална система и държава.

Приемете, че не всичко и не винаги ще се получава така, както ние го харесваме, както го искаме или както сме си го намислили...

Разрешете тези неща мислено.

Разрешете и куп други, които ви хрумнат като дразнители. Така негативният списък ще стане неутрален и ще спре да ви „боде”.

А с времето ще стане и позитивен, защото веднъж разрешили си приемането, ще си разрешите и да продължите по своя път необезпокоявани и ще видите как нещата ви просто ще тръгнат по-добре.

Продължете с отнемането:

Отнемете на нарцисите и токсичните хора около вас, колкото и да са ви близки, властта над мислите и поведението ви, идваща с правото, за което претендират да ви се налагат. Следващия път посрещнете думите им с празен поглед или с усмивка и скоро те ще престанат да ви тормозят, защото вашата неувереност и подчинение храни егото им, а с отнемането тази неувереност изчезва. Както се пее в песента: „и от страха те е срам”. Ще се посмеете много над досегашните си страхове да не ни изгубите. Те ще почнат да се страхуват да не изгубят вас или ще си вървят по пътя, като ви освободят за добро.

Отнемете Данък обществено мнение. Никого на нищо не дължите. Даже на най-близките. „Обществото” няма правото да ви налага своите ограничения нито за важните, нито дори за елементарните неща – носете си новите дрехи дори да няма повод, пийте бира с тортата и шампанско със салатата, ако така ви харесва в даден момент, кажете си мнението, когато всички ви налагат да замълчите и дори ви го натякват заповедно.

Отнемете от себе си постоянните ограничения – ако много мечтаете за някое място, прежалете безсмислените коледни подаръци, които загръщате грижливо за всички, и ходенето на тъп ресторант/хотел за ЧНГ, и си дарете няколко дни щастие. Ще ви разберат. Рано или по-късно. Ако не, значи не са вашите хора.

Примерите, разбира се, са елементарни, за да дадат идеята кое как, но в същото време са и твърде ясни и приложими от всеки. За да получи истинска свобода в кожата си. А с това да си осигури и вътрешния покой/мир/равновесие/благоденствие/спокойствие/сигурност/стабилност...

 Борис Ангелов