Окуджава от ул. Безбожна 100 г. говори с Бога

На 9 май – Деня на победата, един от хората, които побеждават нацизма във Втората световна война Булат Окуджава, който отива на фронта на 17 като доброволец, би станал на 100 години.

Човекът от ул. Безбожна (такъв е реалният му адрес), който в най-безбожното време във всяко свое стихотворение, превърнато с три акорда в песен, не само споменава Бога, но и смисъла на вярата. И негова не е само класиката Ваше благородие... или Десети наш десантен батальон: най-човешката и най-личната от песните за войната.

Сега разбирам защо майка ми прие като висша обида, когато при раздялата вторият й съпруг скъса лентата на интервюто й с Окуджава, правено в онази епоха, на тогавашните Световни писателски срещи в София, в паркхотел Москва, и което смяташе за най-доброто в своята повече от 30-годишна кариера, независимо че беше разговаряла с нобелисти, с най-добрите пера от цялата планета и не само.

Може би и най-доброто интервю на евродепутата Елена Йончева пак беше с Окуджава, но вече през 90-те и в Москва, който пред нея каза, че общото между българите и руснаците е лудостта, вместо да вдигнат 100 пъти по 10 кг и да не ги усетят, на живот и смърт да бъдат готови на героизма и безумието да ги вдигнат наведнъж, което я стане, но по-вероятно - не стане.

За какво иде реч ли? Ето пряк превод на Молитвата на Окуджава (според него на Франсоа Вийон):

Докато Земята се върти,

Докато още е ярка светлината,

Господи, дай на всекиго

Каквото си няма.

На умния дай глава,

На страхливия – кон.

Дай на щастливия пари

И не забравяй за мен.

Докато Земята още се върти,

Господи, твоя власт!

Дай на обсебения от властта

Да се навластва власт.

Дай дъх на щедрия

Поне до края на деня

На Каин дай разкаяние

И не забравяй за мен...

Господи, мой Боже,

Зеленооки мой!

Докато Земята се върти

И сама си се чуди.

Докато още стигат

Времето и огънят,

Дай на всекиго по немного

И не забравяй за мен.

Окуджава е част от т.нар. Шестдесетници – големите поети на 60-те години, друг от които – Евгений Евтушенко, също чест гост на нашите, софийските Писателски срещи, формулира всичко във фразата: „Поетът в Русия е повече от поет”.

Тези хора рецитират пред стадиони, изпълнени с десетки хиляди обожаващи ги души, затова и имат това самочувствие – те са онова, което са рокзвездите от другата страна на Желязната завеса. Евтушенко, Окуджава, Ахмадулина, Вознесенский, около които се върти и поема идеи Висоцкий. За разлика от него те не карат частни Мерцедеси, не правят разрешение от КГБ посещения в иначе забранените Ню Йорк и Париж , не им дават да се женят за френски артистки.

За цялата тази суета на славата нашият вековен днес герой пише друго знаменито свое творение, познато най-вече като песен:

Дайте да възклицаваме, един на друг да се възхищаваме,

От високопарни слова не бива да се опасяваме.

Давайте да си казваме един на друг комплименти —

всичко това са на любовта щастливите моменти.

Давайте да тъжим и плачем откровено

Ту заедно, ту на смени.

Ненужно е да се придава значение на злословието —

доколкото мъката винаги съседства с любовта.

Дайте да се разбираме с половин дума,

За да можем, сбъркали веднъж, да не бъркаме отново.

Дайте да живеем във всичко отдавайки се —

че животът е един такъв кратък.

Борис Ангелов