Олигарсите: Тато като Бойко – от МВР през кметството

Невероятно, но факт. Бойко Борисов не е просто бодигардът на Тодор Живков. Той уверено върви по неговите стъпки и ако си прави добре сметката ще повтори Тато – първо шеф в МВР, после кмет на София и накрая – президент.

С това прозрение започваме своя сериал за фамилията Живкови. Тя стана отново на мода, откакто Тодор Славков се оказа най-колоритния герой на ВИП Брадър. Някой човек, който страда от митоманство или е прекалено мнителен би заподозрял световна конспирация – риалити шоуто може да е замислено точно като реабилитация на клана. Всъщност Живкови просто са си хора с късмет. И като шопи – кореняци са непоклатими на тази почва. И, което вероятно е по-важното, в душите на българите…

Исторически факт е, че две фамилии – Кобургите и Живковите са управлявали България повече от век с незначителни прекъсвания – чак до днес, когато един Сакс – Симеон, втори мандат е на власт. Има нещо забавно, освен актуално, че точно семейните снимки са последния пиар проект на Величеството. Живковите снимки не са по-малко интересни.

Тодор Живков е роден в Правец на 7 септември 1911 година. Погледнато нумерологически, личното му число – седмицата е съдбовно (същото има Първанов). А пътят в живота – Единица, го предопределя да бъде водач и да поставя начала. Идеално за голям началник.

Звездният му час идва веднага след 9 септември, когато новата власт го прави “политически ръководител на щаба на Народната милиция”. Макар да се задържа на поста само за няколко месеца, това му дава изключителна власт –той е човекът, който първи преглежда архивите и разбира кое – как в цялата държавна машина. А няма по-голяма власт от информацията. Това вероятно обяснява и светкавичната му кариера впоследствие.

Вторият значим пост за него е Кмет на София. И днес всеки ден Бойко Борисов минава покрай портрета му край ВИП стълбището, което води към кабинета на градоначалника на столицата. И на него Живков се задържа малко – от 27 май до 1 ноември. Но очевидно научава много за администрирането, защото веднага е изстрелян от Нова година като секретар на ЦК на БКП, прескачайки няколко стъпала в комунистическата йерархия.

От 1953 г. той става фактически шеф на партийната, а това означава и на държавната машина като “завеждащ секретариата” и първи секретар от 1954 г. Две години по-късно той измита шефа си Вълко Червенков и взема цялата власт без формално да сменя титлата.

Веднъж бил кмет, той знае, че няма по-истинска от изпълнителната власт. Затова се справя и с премиера Антон Югов и заема също и неговия пост на министър – председател. Това става на 19 ноември 1962 година.

На 9 юли 1971 г., когато окончателно се е успокоил, че държи цялата власт в държавата, той измества формалния държавен глава Георги Трайков и се превръща в истински президент. За да не дразни западняшкия сан, той измисля поста председател на новосъздадения Държавен съвет на Народна република България. И остава на него до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

Ако умее нещо, това е да комуникира. Особено с големия брат – Светския съюз. Благодарение на договаряните от него супер ниски цени на петрола и металите България успява да балансира икономически като част от суровините препродава на други държави.

Той надживява като лидер своя покровител Никита Хрушчов и наследника му Брежнев. Единият е определен от него за първия Герой на Народна република, а с втория се целуват уста в уста. И двамата са получавали предложения да станем съюзна република, но не насериозно, а като знак, че България е най-близката им страна. Няма проблем и с кратковременните съветски началници Андропов и Черненко, които прекарват основната част от управлението си в Кремълската болница.

Костеливият орех се оказва Михаил Горбачов. Той успява да подмени за отрицателно време лидерите на всички соцстрани и да сложи начело свои хора. Не му се получава номерът само с Тодор Живков. Усетил как стоят нещата, Тато подава оставка пред своето Политбюро, която останалите естествено не приемат, понеже ги е страх. Той успява да надмогне дори падането на Берлинската стена с повече от месец. През ноември 1989 г. обаче Живков вече е доста болен, от което руснаците и група заговорници се възползват и го свалят от власт.