Политическите промени потискат психиката, как да се освободим?

Той смята, че е нелепо да бъдем привърженици на един отбор/партия цял живот, след като светът е препълнен с информация и цитира Флобер с крилатата фраза: „Глупостта е желанието да отсъдим веднъж завинаги”. Обратното Дако определя като „вътрешни затвори”.

Той обяснява страха от свободата като страх да поемем отговорност за себе си и от липсата на опора. Изпадаме в паника, поради наложителното отказване от сигурността. Това обаче е измамно чувство, категоричен е световноизвестният психоаналитик. Мнозина обаче не го осъзнават и предпочитат да се върнат в стария си затвор.

„Затова си измисляме теории и им се подчиняваме по своя воля, а повечето от тях поробват. ТОВА СА Т.НАР. ИДЕАЛИ, ПРИНЦИПИ, ИДЕОЛОГИИ, ТРАДИЦИИ, ОБИЧАИ, МОРАЛ, ФИЛОСОФИИ, КОДЕКСИ НА ЧЕСТТА – „САМИ ИЗДИГАМЕ СТЕНИТЕ НА ТЪМНИЦАТА, ОТ КОЯТО ПОСЛЕ СЕ ЧУДИМ КАК ДА СЕ ОСВОБОДИМ”.

„Преди да излезе от затвора си, човек трябва да признае, че се намира в него. Клопката, в която е попаднал е собствената му емоция и характер. Няма смисъл от теории за естеството на затвора, а да се търси изходът му”, сече Дако.

Повечето хора обаче предпочитат да блокират външната информация, която ги кара да търсят излизане от плен и това образува техните комплекси – отказ да приемат фактите, което не ги променя – както казват британците.

Комплексите са „замразена” информация, която ни кара непрекъснато да съживяваме неща от миналото и да следваме същите реакции, предизвикващи един и същи начин на поведение.

Т.е. комплексът е неправилно приета или интерпретирана информация, която ни създава страх от живота, т.е. от промяната като най-вече този вид интегритет – клетка, решетка, идва от родителите, училището, възпитанието...

Какво ражда подобно мислене? Простата верига скованост – страх – агресия – липса на радост от живота – депресия – физически и психически заболявания.

Какъв е лайфхакът за справяне с всичко това? Любопитство, отказ от създаване на мнение веднъж завинаги, което променяме на гледната точка към новините - и всяка информация – такива, каквито са.

Супер важно: ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ САМООПРАВДАНИЕТО, ЧЕ ВИНАГИ Е ВИНОВЕН НЯКОЙ ДРУГ / ДРУГИТЕ, т.е. търсенето на вътрешен или външен враг.

Имаме нужда от организиране на надпревари – все едно дали спортни или духовни, а и работни – това не са заболявания, както често мислят любителите на „стабилността”, а всъщност просто ги е страх от разкриването на очевидната истина, че абсолютно спокойствие и пълно щастие просто не съществува.

Психологически е важно да не повтаряме една и съща реакция при ситуации, които приличат или са същите като в деството, миналото, досегашното.

Дзен – будизмът рисува следната картина на отказващите да го правят: цял ден стоим с лице към себе си и въпреки това никога не сме се срещали.

Това с особена сила важи за хората, които желаят винаги да се окажат прави. Поставете си, ако попадате в този тип, дали искате задължително да бъдете прави или предпочитате да бъдете щастливи.

Казано най-просто:

Нека отпускането започне сега!