Рами Малек: Близнакът ми ме пази от звездна болест

ужасяваща опасност, пандемия, че животът е прекрасен и е много важно да бъде опазен. Помагаме и на болните за лечение. По-светлото бъдеще не е нещо, което се получава хей така, изведнъж. То идва стъпка по стъпка и трябва много да се работи за него.

Може би на Златния Глобус и не само заради наградата, която взех, а с  гордостта да бъда на една маса с групата Куин. Щастлив съм, че Браян Мей и Роджър Тейлър ме подкрепят и се радват на успехите ми. Е, беше страхотно и да побеждаваме в ред категории. Добре го отпразнувахме.

Какво е усещането на Оскарите или Златните глобуси човек да чуе името си, привикан да се качи на сцената за получаване на награда?

Ами много е нервно, напрегнато, пеперуди пърхат не само в стомаха, а направо  галопират по цялото тяло и в главата. Като актьори, разбира се, си слагаме маската и се държим като ... актьори, уж не ни пука. Но като искрен човек ви казвам, че наистина си е изпитание и е истинска треска. Страхотно е, но и на двата приза, докато отивах към сцената и се правех, че не ми дреме,  си превъртах в главата имената за благодарност, та да не изпусна някого, да успокоя пулса, и да мисля за нещо, за да не се взривя отвътре.

Ами истински лукс и привилегия си е за мен да получа тази работа в Бонд. Но не беше лесно. Програмата беше страшно натоварена. Трябваше да заснемем всичко само за една седмица в Норвегия. Ролята ми е велика, още щом получих сценария, веднага разбрах, че тези хора правят онова, което знаят, че публиката иска. И бях съвършено спокоен за успеха на проекта - перфектен отбор, който си знае работата. Още съм си развълнуван.

Казвате, че е било много напрегнато, а как сваляте адреналина от ролята в Бонд и по принцип?

Преди години ми беше много трудно това да се върна в реалностат, да изляза от образ. Сега просто се прибирам и си почивам. Макар че, честно казано, това е само първия ден. После се виждам с моите хора и приятелите и се налага да разказвам по няколко пъти кое как е било.