Скандалният филм Близо с нова прожекция

Един филм напоследък тества докъде сме с толерантността и емпатията като общество и човеци поотделно. Доникъде.

Close на белгиеца Лукас Донт (р. 1991 г.) не съдържа нищо, предполагащо фашизирано клеймене. Няма "целувки", "гейство", или "пропаганда" на различно поведение. Близостта е от друг вид.

За протестиралите срещу скорошната прожекция на "Близо" като част от Sofia Film Pride, част от съпътстващата програма на Sofia Pride, автоматично целият път на филма дотук е като че ли зачеркнат. Филмът е с Grand prix от миналия Кан (а не специалната Queer Palm) и номинации за "Оскар" и Европейска награда на публиката, със "Сезар" и 7 национални награди "Магрит", а след като преди това беше част от "София филм фест", той ще бъде разпространен по кината след 23 юни.

Има такива момчешки приятелства като на Лео (Еден Дамбрин) и Реми (Густав Де Веле). Те са едно цяло в игрите и във въображаемите истории за рицари и трамплини към звездите, една душа в две порастващи тела. По на 13, бягащи през полята с хризантеми (родителите на Лео имат ферма за цветя) или след вятъра с велосипедите. Две съседски деца, но повече от братя.

В училището по навик двамата са неразделни, понякога главата на единия е на рамото на другия. Идват въпросите на съучениците, без злоба и грубост, през кикот и любопитство. Двамата "двойка" ли са. За Реми отговорът е естествен, но Лео се затваря. Записва се на хокей, там зад маската му е по-леко. Включва се в разговорите за футбол и "Килиан Мбапе" с момчетата. От това Реми страда, мисли се за отблъснат, следва трагедия. Общото детство умира, в единия случай буквално.

Някой е пораснал по-бързо от другия. Заради околните ли, с техните лесни етикети. Или в естественото за възрастта затваряне в самотата и обидата. Донт работи с извънредна деликатност, дори докосвания няма. Има едни тъжен обой (на Реми) и безсилните удари на Лео в мантинелата на живота (в хокея). Една чувствителна камера близо до лицата, улавяща трепетите на отлитащата невинност. Музика по струните на порастването в тъга на Валентин Хаджадж (той и на пианото).

Нежен и пречистващ филм, носещ актуална емпатия. Неопасен с нищо за никого.