Църквата почита Света Великомъченица Екатерина

Жестоко било наказанието за такива думи. Но царят оценил красотата на девойката и вместо мъки й предложил ръката си. Трябвало само да се откаже от християнството и щяла да царува като истинска царица. Но предложението било отхвърлено с презрение. Петдесет велики мъдреци викнал царят да разубедят хубавата девойка и тя накарала да отхвърлят идолите и да приемат вярата й. Упорството, силата и достойнството на Екатерина били завладяващи. Вече нищо не можело да я спаси от меча на палача. Тя била само на 18 години през 305 г. (или 310 г.), когато присъдата била изпълнена. Преданието разказва, че след смъртта й долетели ангели и отнесли тялото й на Синайската планина.

Ритуали:

Жените месят бяла погача, намазват я с мед или рачел и като дават на всички вкъщи да хапнат от нея, излизат на пътя и раздават наред. Който мине, да опита от питата и да почете светицата. А тя да е благодарна и доволна и да ги предпази от болестта шарка, която често ходела по домовете и моряла хората и най-вече децата. Като не можел да победи злините, които го връхлитат, българинът се научил да ги умилостивява с почит, празници, лакомства и добро отношение. Вярвал, че шарката обича повече от всичко мед, казвал й „сладка и медена" и раздавал от сърце от медената погача и за нея самата оставял на прага. Вярвал, че ако го направи, болестта със сигурност няма да прекрачи в къщата. И вярвал, че ако сложи медено кравайче над вратата, то ще стои като верен страж за болести и злини.

Ритуалите, свързани с болестта, съвпадат с пиковото време на епидемията - ноември (св. Екатерина) и март (Младенци) - и дават знак за здравите нишки, свързващи жизнения опит и познание с религиозния символ в един празник. В случая - празникът на св. Екатерина.