Ул. Баба

В София няма улици на имената на много велики българи, няма и такива, кръстени Мама и Татко. Но пък има улица Баба. Тя се прочу покрай поредното дислоциране на многострадалната откъм дом Класическа гимназия. Отвсякъде гонена – навсякъде приета, тя не успя да се свре нито при 12-о, нито при 13-о училище и последно се озова чак в Модерно предградие. Но със свой покрив. За него пък се разбра, че много умно бил направен отровен. Та се наложи да го подменят. Сега вече и покривът става, та НГДЕК се нанася в покрайнините на милионния град. Защото на Модерно предградие името му може да е модерно, но нищо друго.

Класическата е голямата забележителност с номер 16 на улица Баба. Тя води началото си от бул. Сливница, а пресича пътни артерии с не по-малко впечатляващи от бабиното названия: Ростов – руския град, най-близък до Донбас, Вълчо Георгиев, който и да е той, Връх Манчо, което звучи като да е нелепа шега, Топола, оставяме го без коментар, Светла – само как звучи улица Светла (не е гадно като Улица Консервна например) и 367-а. Апропо, преди последната има и една безименна пряка. Но никой не рачи да я кръсти я на Калоянчев, я на Черкелов, я на Велко Кънев, я на Тодор Колев, я на покойния от дни Желю Желев.