Ул. Лозище и ул. Подлозище

Покрай вчерашната улица Гръстниче, нямаше как да не обърнем внимание на други две прекрасни имена на пътни артерии в същата махала. И изобщо не говорим за ул. Синьо езеро и ул. Еделвайс. А за ул. Лозище и ул. Подлозище. Това не са точно улици. Може би изборът на дума за определянето е между „алея” и „пътека”. От едната страна има къщи с дворове, а на другия бряг на тясното пътче е трънак или, хайде, ниска горска растителност, ако ви звучи по-представително. Ще кажете – няма такова животно. Или пък: е, само у нас има такЪви работи. Да, ама не. Великият 19-и район на Виена, чиито улици Сиверинг, Белвю, Котидж и Петер Йохан са сред най-добрите и най-скъпите за живеене, а къщите на тях най-често са наричани резиденции са обиколени именно с такива като Лозище и Подлозище. И причината е проста. И в 19-и бецирк, и в Горна баня, действието се развива на хълмове, някога, че тук – таме – и сега, превзети от лозя.