ул. Лунна нощ – бивша Майска роза и още по-бивша Батенберг

Преди да стъпим на "Лунна нощ", улицата с най-поетичното име, си я представяме обляна от загадъчна светлина, млечножълта като лунна пътека, а на нея прегърнати сенки на мъж и жена. След дълго лутане из квартал "Бенковски" улица "Лунна нощ" ни посреща без излишна лиричност: с ровещи кокошки и мързеливите котки зад оградите на старите къщи. С разноцветно пране по въжетата в дворчета, почервенели от узрели домати. Рационална: с подредени подпалки пред къщите и борсата за дърва на № 1. Многострадална: изровена сякаш от конски копита, с дупки, в които колите се друсат, а шофьорите псуват.

"Някога улицата се казваше "Александър Батенберг", след това стана "Майска роза", никой не знае защо? После, още по Тошово време, я прекръстиха на "Лунна нощ", разказва мъж зад метални решетки на ограда. Върнали сме пенсионерът Стоян в младежките му години, когато заедно с приятели от квартала ергенувал по цели нощи. "Айде и да ви е лунна нощта, та да ви е светло като се прибирате", пожелавали преди свечеряване старците с нескрита завист и си спомняли какви хубавици с лица като месечини били някога и техните баби. Така романтиката на цъфналата майска роза отстъпила пред настъпателната конкуренция на лунната загадка и поезията. Версията на Стоян ни допада.

Улица "Лунна нощ" е малка, с една дузина къщи, накацали отстрани. Опънала се е между булевард "Лазар Михайлов" и "Самодивско кладенче", а при кварталната градинка пресича "Партизанска поляна".

Сп. Тема