УЛ. НЕРАЗДЕЛНИ КАТО ПОЕТИЧЕН КОНТРАПУНКТ НА УЛ. РАЗЛЪКА

Влюбихме се ние в ул. Разлъка и нейното тъй поетично название и, за да докажем, че общинският гений – кръстител е романтична душа, намираме улица в стария Лозенец, която носи название на стихотворна творба. Неразделни е може би най-популярното, създадено от Пенчо Славейков, макар мнозина да познават текста като стара градска песен: „Стройна се калина ви-ие...” и особено с фаталното: „За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла”. Неразделни е наречена една малка уличка, която води началото си от споменатата неотдавна улица Стара, а не Римска стена (понеже стената всъщност е османска), и стига до пътна артерия, кръстена на един отдавнашен софийски кмет – Крум Попов, който намира смъртта в кабинета си, в деня, в който фашисткият режим на Цанков прави преврат и идва на власт. Иначе започва от клуб на юристите европейци или нещо такова, както гордо пише на вратата на заспала кръчмица на ъгъла откъм пазара, който е станал тъжен и далеч от оживлението едно време. И завършва като глуха с най-модерната в София навремето, а сега просто модерна сграда на най-голямата продуцентска и промоутърска компания Жокер медия в другия край, който опира до денонощното заведение Марая. Как чудесно звучи на целия този приглушен фон, излъчван от улицата финалната строфа на Славейков от неговите Неразделни, на които е кръстена уличката Неразделни:

Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,

и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.