Витамините могат да бъдат отрова, а Д си е хормон

В навечерието на лятото сме много склонни да търсим витамини и добавки, разбира се, без да се консултираме със специалисти, уверени в „знанията” на гугъл и чат-джи-пи-ти, без да си даваме сметка, че те могат да бъдат отрова. А така култовият в последно време Д си действа като хормон. На тези и още важни неща сме посветили днешния наш психологически лайфхак, който не е само за душата, но и за тялото.

Да, витамините, когато „предобряме” с тях и ги пием по съвет на незапознати или по произволно попаднали ни информации в социалните врежи или от ИИ, могат да предизвикват токсически реакции. Организмът не е чувАл, в който да изсипваме каквото ни падне. Първо трябва да разберем какви дефицити имаме, за да ги компенсираме с добавки.  Не се пие всичко, а това, от което имаме наистина нужда!

Витамините могат да бъдат не просто вредни, а и отровни – и минералите също – може организмът да не е готов или да не се нуждае от желязо например. Ако нямаме белтъчини, които да го пренасят, причиняваме неимоверен стрес и вреда на организма.

Витамин Д е нещо, с което напоследък се тъпчат всички, смятат, че го „гълтат” и от слънцето и не се ограмичават в нито едно от двете, а не знаят какво той всъщност представлява.Това е неактивна субстанция. Тя се трансформира в организма, за да стане активен хормон, който оказва полезните действия на костите, повишаване на имунитета, профилактика срещу алцхаймер и деменция, има антираково действие. Но в прекомерна доза, се превръща в отрова.

Да, учените доказват, че в големи дози той причинява мутации. Получава се така, че го приемаме, а позитивен ефект няма. Във всички световни ръководства се гледа обратната хормонна връзка, за да може да се регулира, в т.нар. парад на хормоните Д трябва да бъде на долната граница като съдържание.

Не да се ръководим от не особено умната логика: модно е и затова го пия, а лекарят след комплексно изследване да разбере какво ни помага, а какво се проваля при нас.

Защо ли? Защото тази работа не е толкова проста. Само специалистите знаят какви са процесите вътре в клетките ни. След като изпиваме лекарството, то минава през микробиотата и ферментите и може да се разруши витамина и да не получим ефект или да се образува вреден ефект

Трябва да премине през мембраните, за да влезе в клетката, заради което пък пием омега 3. Правим го, за да бъдат пластични тези стени – мембраните. Специалсите работят с индекс на омега 3 не в кръвта, а в мембраните и е добре той да бъде около 10.

Омега 3 са хит от 70-те години, когато е първият бум на инфаркти в САЩ. Тогава учените трескаво правят изследвания, за да видят кой е най-уязвим, а кой е най-малко зависим от „епидемията” съдречни удари. Така се оказало, че ексикемосите никога не умират от инфаркт. Защо? Защото имали 12-15 индекс Омега 3 при ниво 3-4 на американците.Причината е, че хапвали много повече  риба и морски продукти.

Така идва модата на този тип храна и на рибеното масло.

Оказва се, че омега 3 води до нещо феноменално:

45% съкращава риска от сърдечно-съдови заболявания и удари.

Но трябва да се търси 900 концентрация, не каквато и да е, не просто рибено масло.

Какъв е правилният прием? Малко количество правилна омега 3, съветва СЗО, която е въвела и индекс токсичност на омега 3. Защото се оказва, че рибатата по принцип е полезна, но зависи откъде идва, защото тя поема олово и тежки метали, които са в повече в някои региони. Така, през мазнините от рибата – те влизат и в нас. Има и цели зачеркнати видове. Риба тон например се забранява на много места, защото събира много живак.

Така изследванията са показали, че единственият безспорен препарат от този тип е Амакор – еталонен за безопасност и е ефективност. А новрежкото рибено масло има сертификат за липса на токсичност. Но не всяко, а конкретно това с 990 мг в капсула.

Учените намират и пряка връзка между физиката и психиката. Ето пример:

Хроничната умора и рязкото губене/ненатрупване на мускулна маса, които са смятани за психологически проблем и могат да пререснат дори в заболяване на мозъка и душата, идват и от скрит дефицит на желязо. Какъв по-точно е проблемът? Той е в процента трансферин в кръвта, защото през желязото веществата преминават в различни форми. Дефицитът на желязо често е свързан и с дефицит на тестостерон.

И още нещо поразително. Отричан от мнозина холестеринът е отговорникът в организма за красотата и баланса на хормоните – ниското му ниво е показател за ниско ниво желязо, оттам за проблеми с транспортирането по кръвта и оттам – удари в различните органи.

Понякога това идва и от генетична мутация на щитовидната жлеза – Т4 не се превръща в Т3 и се объркват или недостигат хормоните, чиято гара-разпределителна и диспечер е този орган.

По тази причина експертите съветват:

Всяка година трябва да си правим общ анализ на кръвта – пълни изследвания.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯТ ЛАЙФХАК Е:

НИКОЙ ВИТАМИН, ХОРМОН, ДОБАВКА НЕ МОЖЕ ДА НИ ПОПРАВИ, АКО НЯМАМЕ ВОЛЯ ДА ПРОМЕНИМ НАЧИНА СИ НА ЖИВОТ.

Михаил Първанов