Влюбчив мечок е най-чувственият обитател на парка над Белица

 Мечокът Мишо е пациентът с най-ранима душа сред останалите 25 бивши танцуващи мечки, настанени в парка за реадаптация над град Белица, предаде БГНЕС.

От сряда лекари правят традиционните прегледи на обитателите на мечото селище в местността Андрионов чарк на 14 км над Белица. Вече 6-та година немският зъболекар д-р Марк Лузе се грижи за зъбите на мечките, от вчера в прегледите се включи и благоевградският очен лекар д-р Йордан Тумбев. За да бъдат прегледани, мечките се упояват, и за всеки случай се връзват здраво и след като заспят им се правят необходимите манипулации в операционната на фондация “Четири лапи”. Мечокът Мишо няма да може да бъде прегледан, тъй като има болно сърце. Това е вследствие на факта, че той е най-влюбчивият мечок сред мъжките обитатели на парка. Влюбванията до такава степен са разбили сърцето на мечока, че е опасно да бъде упоен. По това време на годината мечките са в “любовен” период, но Мишо страни от „“женската” част на обитатели на парка, предпочита да е щастлив по своему с несподелената си любов. Затова е все сам, серията несподелените любови са го направили недоверчив, но е щастлив по своему.
Обитателите на парка, разделили се с робството и оковите на принудителният им “артистичен” живот благодарение настойчивостта на Бриджит Бардо, постепенно се освобождават от стреса, всяка от мечките има “психиатрично” досие, наред с медицинското. Опитваме се да им създадем всичко необходимо, но натрупаният по време на робството им стрес се лекува бавно, обясни управителят на парка Димитър Иванов. Според него мечките са системно недохранвани, затова, след като са транспортирани до парка от 12 хектара в полите на Рила, им се дава здравословна храна, особено се набляга на плодовете и зеленчуците. Като срамен спомен от “робския период” на мечките, са изложените във витрина синджири, вериги, намордници и гъдулките на предишните им собственици, от които фондацията ги откупила.
Паркът съществува благодарение единствено на дарения, идващи от над 400 000 почитатели на организацията от цял свят, отворен е за посетители от 10 до 18 часа, но друг е въпросът как да се стигне до тук. Паркът отстои на 14 км от град Белица, половината от тях са асфалтиран, но преди 30 години път. Той е в окаяно състояние, грижещите се за мечките служители ги боли, че за тези близо 10 години никой от ръководството на града не направи нищо за пътя. Не е е пресилено ако се каже, че дупките по пътя са хиляди и не би могъл да ги избегне дори и рали-пилот. Втората половина от разстоянието до парка е черен път, изровен от дъждовете, с коловози и камъни, “мисия невъзможна” е до танцуващите мечки да се добере обикновен лек автомобил. Просто общината, която е сред най-бедните и западнали в областта, би трябвало да кандидатства по някой проект, за да може сътвореното от фондацията да стане достояние на повече хора. А в парка има какво да се види - централната постройка е във вид на кораб, своеобразен “Ноев ковчег”, от плоския й покрив се открива една невероятна панорама към върховете на южна Рила и северния дял на Пирин. Иначе обитателите на парка са изолирани от посетителите с ограда, подобна на загражденията по южната ни граница отпреди промяната, на метър от “кльона” има проводници, по които тече ток, за да не могат мечките да я разрушат. Ревовете им в бърлогите кара посетителите да се чувстват като в един своеобразен “Джурасик парк”.