За древния келтски празник Хелуин и тиквения фенер

Навечерието на празника Хелоуин от години е доста популярно в България и се свързва най-вече с американските традиции. Празникът идва от ирландските земи и е древен келтски празник.

Историите за произхода на символа на Хелоуин - тиквеният фенер, наричан още Джак Фенера, са многобройни и без съмнение интересни. Като цяло всички те разказват за Джак, мързелив, но хитър ирландски фермер, който успял няколко пъти да надхитри Сатаната. Едната от легендите разказва как веднъж Джак подмамил Дявола да се качи на ябълково дърво и когато той вече бил горе, Джак надраскал върху кората кръст. Тъй като Сатаната не успял да слезе, трябвало да обещае на фермера, че няма да вземе душата му, за да му помогне.

Според другата версия ирландецът Джак бил известен в неговото село като стиснат и груб човек. Веднъж той подмамил дявола да му обещае, че няма да го прати в ада за греховете му. Но когато умрял и отишъл пред вратите на рая, не го пуснали, затова той решил да потърси дявола в ада. Но дяволът не отворил вратите си за него и така изпратил Джак да се скита между рая и ада. А когато Джак го попитал как ще вижда накъде върви, дяволът му хвърлил шепа въглища, които фермерът в тиквен фенер.

Друга легенда разказва как Джак обрал свои съселяни и бил подгонен от тях, когато по пътя си срещнал Дявола, който му казал, че времето му на този свят е изтекло. Джак обаче успял да го изкуши да се подиграе с набожните селяни, които го преследвали като предложил на Дявола да се превърне в монета, за да им плати откраднатото. После, след като Дяволът изчезне и отново си възвърне вида, те ще се скарат кой измежду тях я е откраднал. Дяволът харесал идеята и се съгласил, но когато фермерът го прибрал в джоба си за негова лоша изненада там имало и божи кръст.

Дяволът започнал да губи сили, бил изтощен, не можел да излезе и започнал да моли за пощада. Джак го освободил от страшния капан едва след като Дяволът му обещал, че никога няма да вземе душата му. Но не след дълго времето на Джак на този свят наистина изтекло. Тъй като земният му живот бил твърде грешен, той не можел да отиде в рая. Но не можел да отиде и в ада. Дяволът не желаел да го приеме, тъй като имал сключена сделка с него. Джак нямало къде да отиде, а наоколо било мрак. Тъй като в тъмното не виждал пътя си, Дявола му дал вечно горящ въглен от ада, който да осветява пътя му през тъмата. Джак издълбал ряпа, поставил въглена вътре и започнал да броди в търсене на вечния покой. От тогава Джак е обречен да скита из нищото. Джак Фенера и досега броди по земята, очаквайки Страшния Съд и се е превърнал в символ на прокълнатата душа.

Ирландската легенда за Джак била пренесена през 19-ти век в САЩ от имигрантите, a ряпата заменили с тиква, но каква е причината за това, тук историята мълчи, като най-вероятно размера на тиквата е бил от решаващо значение. Tака се появила традицията за тиквените фенери на Хелоуин. Освен изброените истории, някои хора вярват, че фенерите символизират душите на мъртвите, затова на 31-ви октомври те са неизменна част от празника. Символиката им е да плашат лошите духове, които излизат в нощта на празника и така до днес тиквеният фенер се нарича Светещият Джак.

Всяка година в нощта на 31 октомври срещу 1 ноември в домовете на прозорците се запалват тиквени фенери, а децата се обличат в страшни костюми и ходят от врата на врата, искайки сладкиши. С думите „Бонбон или пакост” те предизвикват хората.  Ако някой откаже да даде сладкиши, трябва да му бъде спретнат номер за наказание.

Традицията на Хелоуин датира от преди 2000 години, от древен келтски ритуален фестивал наричан - Samhain (соуин). През 853 година папа Бонифаций ІV провъзгласил 1 ноември за Ден на Вси Светии – за отдаване почит на онези свети люде, които си нямали обособен ден през годината. Папата вярвал, че така ще може да заличи езическия фестивал на Келтите, налагайки църковен празник в същия ден. През 1000 г. църквата обявила 2 ноември за Ден на всички души - All Souls Day (Вси Светии), в който трябвало да се споменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за тези три празника се преплели и слели в един - Hallowe'en , който по-късно започнали да наричат Halloween. Денят на Вси Светии се смята за денят, в който душите на мъртвите бродят по земята. В ранните години на християнството, традиционното вярване било, че в навечерието на този ден душите били освобождавани от чистилището за 48 часа.

В Латинска Америка и Испания началото на ноември е известно като Ден на мъртвите. 31 октомври е Ден на мъртвите деца, а 1 ноември е Ден на мъртвите възрастни.