Започна Страстната седмица

Седмицата преди великия християнски празник Възкресение Христово се нарича Страстна, заради страданията (страстите) на Спасителя, които Той понесе за човешкия род. Това е най-тъжната седмица, в която вярващите християни си ги припомнят и съпреживяват на специални богослужения. Кулминацията на тези страдания е Велики петък, денят, в който Божият Син преживя и претърпя бичуване, обвинения, навлякоха му лъжлива багреница, обсипаха го с подигравки и плесници, последвани от разпятие, смърт, погребение, след които, разбира се, дойде и Възкресението, разказва отец Климент Харизанов от столичния храм „Преображение Господне”: Това е Велика седмица, защото в нея се случиха неща, които имат огромно значение за спасението на човешкия род. Най-напред Христос е бил предаден от своя ученик Юда за тридесет сребърника, после е отведен при първосвещениците и накрая при Пилат Понтийски, който се поддал на интригите и като си измил ръцете с думите „Невинен съм за смъртта на този праведник” го разпнал. Мисля, че тези неща са известни и няма смисъл да ги повтарям. Важното е през тези свещени трепетни дни, ние по-често да се замисляме какво е преживял и претърпял Христос за нас грешните и неблагодарните. Разбира се, ние винаги трябва да се замисляме върху страданията на Спасителя, но през Страстната седмица особено, ни се дава повод много да се замислим. И ние да съпреживеем всичко онова, което Божият Син е преживял за нас. Църквата, чрез своето богослужение, чрез евангелията, които се четат тогава, ни дава възможност и ние да се потопим в тази атмосфера и ние да вземем участие, и ние да проливаме сълзи с майката Божия, със Свети Йоан Богослов, въобще с всички онези, които обичат Спасителя.

На Велики четвъртък е тайната вечеря, когато християните възпоменават умиването на краката на Христовите ученици от Учителя и установяването на Светата Евхаристия, на която се служи Василиева Света литургия. Страстната седмица е съпроводена със строг пост. Християните ядат постна храна без олио, а на Велики петък пък се спазва пълен пост до опелото на Иисус Христос и не се яде нищо. На престарели, немощни и болни се разрешават само хляб и вода. „Но разбира се, когато един човек съпреживява всички тези, бих ги нарекъл страшни събития, той не се замисля толкова много и над храната – продължава отец Харизанов – На него сякаш не му се яде, защото неговото същество е обзето от други мисли, от други чувства и това за християнина не представлява никаква трудност. Нали е необходимо да съпреживеем, да вземем участие в тези тайнствени и мистични, благодатни събития. Ако вникнем в тях – те са страшни и изпълнени с много символика. Иисус Христос е второто лице на Светата Троица, идва тука на земята единствено и само воден от любов към човешкия род, облича човешка плът и понася всичко, за да можем пък ние да се наречем Синове Божии. Велики петък се пада в шестия ден на библейската седмица, това е денят, в който Адам прояви непослушание и посегна към дървото за познаване на „добро” и „зло”. Поради тази причина и Иисус Христос понесе страдания в шестия ден от седмицата, за да изкупи, да реабилитира първия Адам, Иисус Христос е вторият Адам.

Всички тези страдания Спасителят понася в името на Любовта – най-великата християнска добродетел и отличителен белег на християнина. По това ще познаят човеците, че сте мои ученици, ако любов имате помежду си – казва Христос. Самият Той ни дава такъв пример за трогателна любов, дори и към своите врагове и тези, които го разпнаха, той се моли до сетния си дъх Господи, не им зачитай този грях. По-късно ще видим и Свети Стефан и много други светии да се молят на Бога за своите убийци и мъчители. В края на Великата седмица всички, които са постили се изповядват и взимат причастие. Както по време на целия пост, така и през нея християните, които искат да се причастят обръщат особено внимание на чистотата на мислите, чувствата, намеренията си и най-вече на делата си. И все пак подготовката за причастието би трябвало да бъде самият живот на християнина, подчертава отец Климент и допълва: Това се изразява, не толкова в четене на канони, на псалми, макар че и тези неща са важни, но и самият наш живот трябва да бъде подготовка, да ни въвежда към Светото причастие. То по най-тесен, по най-непосредствен начин ни съединява с Христос, защото той ни е дал да ядем неговата плът и да пием неговата кръв. Ето, това също е израз на безкрайна любов, такава любов, каквато човек не би могъл да си представи. Ако Бог не бе казал „плътта ми е наистина храна и кръвта ми е наистина питие”, ние това нещо не бихме могли да си го представим, даже и през ум да ни мине, че можем да използваме плътта и кръвта на нашия Бог за храна и питие. Но понеже Той твърде много ни обича и иска ние да общуваме с него, ни е дал по този най-непосредствен начин, не само като си мислим, не само в молитва, но тайнствено, мистично да се съединяваме най-тясно чрез неговите Свети тайни с Него. Това е върховната радост, върховното щастие, че ние сме приели Иисус Христос в сърцата си и трябва да се опитваме колкото се може по-дълго време да го задържим в себе си. Тъй както, когато посрещнем някой скъп гост, ние гледаме по всякакъв начин да му угодим, за да може той по-дълго време да остане в нашия дом, по същия начин на Христос трябва да му угодим с християнски добродетели, като се въздържаме от грехове и пороци, които го прогонват, които го оскърбяват. Седмицата на страданията, е аналог на първите седем дни от Сътворението на света. Защото както в началото, Бог сътвори света в шест дни и на седмия си почива, така и във Великата, Страстната седмица той пресътворява света наново. Той прави нов благодатен християнски свят, като на седмия ден „почива в гроба” и възкръсва в осмия ден за да даде живот на християните.