Истинската история зад годежния пръстен на принцеса Даяна

Годежният пръстен на принцеса Даяна вероятно е едно от най-разпознаваемите бижута в света. Големият централен сапфир, заобиколен от диаманти, е емблематична част от историята на кралските бижута и и играе главна роля и на малкия екран. Сезон 4 на "Короната" обхваща периода между 1977 и 1990 г. , който, разбира се, включва връзката между принц Чарлз (Джош О'Конър) и покойната принцеса Даяна (Ема Корин), така че пръстенът сам по себе си е крадец на сцени. Но, както често се случва с драмите, базирани на реални събития, доколко те ще останат верни на действителността? Ще разгледаме истинската история зад годежния пръстен на принцеса Даяна.

 Когато през 1981 г. принц Чарлз моли 19-годишната лейди Даяна да се омъжи за него, той избира няколко пръстена от тогавашните бижутери Garrard, от които тя да избере. В тази малка бройка беше пръстенът Marguerite - 12-каратов овален син цейлонски сапфир, заобиколен от 14 диаманта, поставен върху 18-каратова лента от бяло злато.

Както вече знаем, това е пръстенът, който принцеса Даяна избира. Въпреки това се говори, че този избор е разбунил няколко пера. Вместо да нахлуе в колекцията от бижута на кралското семейство (както е било обичайно по онова време), принц Чарлз купува годежния пръстен от колекция на склад, което означава, че той не е изработен по поръчка и всеки член на обществото също може да закупи пръстена (ако разполага с 47 000 паунда, разбира се).

Твърди се, че принц Чарлз е избрал пръстена Garrard, тъй като е бил подобен на брошка със сапфир и диамант, подарена на кралица Виктория от принц Албърт като подарък за бъдещата му булка. Принц Алберт поръчва на Garrard да създаде брошката през 1840 г. , а кралица Виктория "открива, че я харесва толкова много, че решава да я носи на сватбения си ден като нещо синьо отпред на роклята си", казва Сара Прентис, настоящ творчески директор на Garrard, пред Vogue.

По време на 63-годишното си управление кралица Виктория натрупва огромна колекция от бижута. Въпреки това тя се връща към брошката със сапфир отново и отново, като я носи до смъртта на Алберт през 1861 г. Алберт, каза Прентис, също изпитвал особена любов към синия камък.