Управляващите въвеждат цензура за медиите

  Управляващите са твърдо решени да запушат устата на медиите за всякакви критични публикации. Вътрешната комисия на парламента прие с почти пълно единодушие скандалните поправки на кабинета в Закона за личните данни, с които държавен орган ще преценява коректността на журналистическите материали и ще може да налага глоби, пише Сега.

Законът казва, че медията трябва да взема предвид поне 10 фактора, когато пише статия: естеството на личните данни, влиянието, което разкриването им ще окаже върху "собственика" им и доброто му име, обстоятелства, при които личните данни са станали известни на журналиста, и т.н. Преценката дали това е спазено ще е субективна и ще позволи нечувана репресия спрямо издания.

"Не можем да се освободим от безпокойството, че предлаганата уредба е равнозначна на въвеждане на цензура в нарушение на Конституцията, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Международния пакт за гражданските и политическите права и  Хартата на основните права на ЕС", алармира Програма "Достъп до информация" (ПДИ), която води битката за отпадане на абсурдните разпоредби в законопроекта. Представители на фондацията влязоха в гореща полемика с депутати от вътрешната комисия, но срещнаха твърдата им съпротива. Никой не ги е подкрепил, само един депутат от БСП гласува "въздържал се".  

"Абсолютно сме против текста, налагащ цензура на журналистите. Това е единственият закон в ЕС, в който има такъв пространен списък с основания за законосъобразно журналистическо изразяване", каза пред "Сега" адвокат Александър Кашъмов. В крайна сметка депутатите дали да се разбере, че можело и да смекчат разпоредбата. Това обаче няма да доведе до отпадане на цензурата. В Западна Европа регламентът GDPR, имащ за цел да защити личната информация на обикновените граждани, а не на публичните фигури, беше въведен с изричната разпоредба, че ограниченията в него не се отнасят за журналистите.

Вместо това в България от работещите в медиите ще се изисква да се самоцензурират във всеки един случай, когато пишат за политическа или друга публична личност, за да не прецени след това контролният орган - Комисията за личните данни, че има навлизане в личната сфера на обекта. Това е в пълен разрез с правилата за медийна свобода. "Широкият дебат през последния четвърт век относно медийната свобода доведе до това, че Съветът за електронни медии е независим регулатор, който освен това няма правомощия по отношение на печатните и интернет медиите, и че спазването на основните човешки права при извършване на журналистическа дейност е предмет на саморегулация и на контрол единствено