ГЕРБ+ДПС отменят преференциите

          Партията на Борисов и Цветанов, която се правеше, че е за мажоритарен вот,отменя единствената възможност за избор на личности, наложена преди 5 г. от БСП и по-специално от Мая Манолова. Всичко това стана на мрачно среднощно заседание в кабинета на Тодор Живков в Партийтия дом в нощта срещу Деня на влюбените и виното.
 С гласуване Правната комисия на НС ударно прие на второ четене пакет от поправки в Изборния кодекс (ИК). Припомняме, че според Венецианската комисия правилата в ИК не може да се променят 6 месеца преди избори, а следващият вот за ЕП е едва след 3 месеца.
С бетонното мнозинство от ГЕРБ, ДПС, плюс Воля обезсмислиха т.нар. преференциален вот или иначе казано възможността на избирателите да пренареждат партийната подредба на кандидатските листи. Против промените бяха само представителите на БСП.
Сега единствено партиите ще определят кой от от кандидатите им да има най-голям шанс да бъде избран. За да се пренареди листата, кандидатът трябва да спечелиш гласове, колкото тежи един мандат - т.е. за евродепутат например това са над 150 000 гласа. Така тотално се ликвидира и последната възможност за мажоритарен избор, въпреки волята на българите да гласуват за личности, изразена на референдум.
"Хората ще оценят, че им отнемате правото да гласуват за личности. Така никой няма да може да размести листата", възрази на поправките депутатът от Явор Божанков от БСП. "А защо трябва да я размества", отговори Хамид Хамид от ДПС.
Въпреки подкрепата на част от ОП, някои от членовете на коалицията вече изразиха недоволството си от тази поправка. „От ВМРО твърдо ще защитим в пленарната зала преференциалния избор! В политиката трябва да влизат личности, а не послушковци - само така ще вдигнем доверието към институциите”, категорично заяви Искрен Веселинов от ВМРО. „Чудя се на ГЕРБ! Нали те искаха чист мажоритарен вот?”, подчерта с недоумение той.
Комисията прие и настояването на ДПС за запазване на номерата на партиите в бюлетините. Партиите ще бъдат с номера до 100, а преференциите да започват от 101 и така да се избегне феноменът "15/15", когато избиратели погрешно гласуват с преференция за кандидата от листата, чийто номер съвпада с номера на партията в бюлетината. Текстът беше подкрепен от ГЕРБ и ДПС, а  БСП бяха против и настояваха бюлетината да не се променя,  а от ОП се въздържаха.

С гласовете на ГЕРБ и Воля правната комисия прие да отпадне забраната за публикуване на резултати от социологически проучвания в деня на размисъл и в изборния ден. „Разрешиха социолози да ни облъчват в изборния ден”, констатира социалистът Божанков. В крайна сметка депутатите решиха да оставят забраната след гласуване на промените на второ четене в НС.

С известни корекции бяха одобрени и спорните предложения на депутата от ГЕРБ Анна Александрова. Поправките значително ограничават решенията на ЦИК, които могат да се обжалват пред ВАС. Мотивът се оказа скандално неоснован - съдът имал много работа, а някои от решенията не били от негова компетенция. От Левицата критикуваха промяната, но в крайна сметка решението бе допълнено и ще се жалят всички важни решения, включително и жалбите за нарушения в изборния ден.
 
Ако ВАС отмени решение на ЦИК, изборната комисия е задължена да вземе ново, но не с мнозинство от две-трети, както досега, а с гласовете на половината плюс един от членовете. т.е. ГЕРБ, а когато се наложи - с ДПС, ще приема каквото си реши. Същото ще важи и за обжалвани решения на районните избирателни комисии. 
 
Мнозинството в комисията отхвърли предложението на ДПС въобще да няма ограничение на броя на секциите в чужбина. Отхвърлено беше и предложението на Сараите да падне забраната за предизборна агитация на майчин език - нещо, което движението предлага при всяко отваряне на ИК.

В крайна сметка почти всички предложения на БСП за промени в ИК  бяха отхвърлени. Приета беше единствено идеята им да няма две "белови“ на изборните протоколи.
Не беше приета идеята членовете на секционните избирателни комисии да имат средно или поне основно образование. С много спорове и взаимни обвинения депутатите от комисията приеха в изборните секции да няма камери. Ограниченията за машинно гласуване също остават поне до есента, въпреки закона.