Проф. Христина Вучева: Хидроинженер, а не юрист ще разреши водната криза

 Проф. Христина Вучева, БГНЕС

Ще припомня някои елементи на водната криза в София от ноември 1994 г. Това би могло да помогне при настоящите решения за кризата с водата на град Перник, както и за оценката на състоянието на сектора ВиК.

През ноември 1994 г. настъпва криза с водата за питейни нужди на столицата. Нивото на язовир „Искър“, основен източник на вода за София, е спаднало значително. Приема се, че основната причина за това е сушата, но има и много други обяснения, като например, източване на язовир „Искър“ от Кремиковци ЕАД и от други не толкова ясни ползватели на водата в язовир „Искър“ и язовир „Огняново“. Настъпва паника в столицата. Току-що назначеното от президента Желю Желев служебно правителство се заема веднага с решаването на тежкия проблем. Приема се специално за кризата постановление №285 от ноември 1994 г. В него се утвърждават следните мерки:

а/ лимит за ползване на вода от язовир „Искър“ за София;

б/ мерки за ограничаване на водоподаването от язовира за Кремиковци ЕАД;

в/ реконструкция на мрежата за водоподаване в София с пари отделени от държавния бюджет – приложена е програма за тези цели;

г/ подземните съоръжения за водовземане при бент Панчарево, се изваждат от активите на Кремиковци и се предават на държавното предприятие ”Язовири и каскади”

Същото се прави и с язовир „Огняново”, който се оказва, че до тогава е собственост на Кремиковци ЕАД.

д/ започва незабавно изграждане на връзката Скакавица-Джерман, за да се докара вода от каскадата Белмекен–Сестримо към язовир „Бели Искър“ и от там – в язовир „Искър“.

Активно участват всички хидроинженери, които работят в тогавашната организационна структура „Национален съвет по водите”, който се ръководи от професор–хидроинженер. Този съвет е държавният орган, отговорен за управлението на водите в България.

Няма данни в създадения правителствен щаб по кризата с водата да участват прокурори и следователи.

Изграждането на съоръжението Джерман-Скакавица трябва да увеличи притока на вода в язовир „Бели Искър“ и от там в язовир „Искър“. Неговото строителство се възлага на строителни войски. Въпреки че има голяма съпротива от населението по местата, през които ще минава изграждането на връзката „Джерман-Скакавица”, строителството се осъществява за 35 дни. Строителите и техниката им се охраняват от полицията. Съоръжението е завършено в срок и открито на 1 март 1995 г. от новия премиер Жан Виденов, според който строежът е бил правилното решение.

Това са забравени факти и събития, които, за съжаление, 25 години по-късно се повтарят.

На 18 януари 2020 г. по телевизиите се предава директно от МС заседание, на което министър-председателят Бойко Борисов, няколко министри и кметовете на Перник и София решават как да се докара вода, за да се спаси Перник от кризата започнала също с неясно изчезване на водата от язовир. Проблемите, както се вижда, са еднакви със събитието отпреди 25 години, но сега през 2020 г. в обсъждането на решенията не участва нито един хидроинженер. Въпросите по управление на водите не са в отделно управленско звено и вместо от професор-хидроинженер, тази дейност е поверена на министър с прозвище Ревизоро. На съвещанието присъства и най-много обяснява как ще се реши проблема, един юрист с голям опит в приватизацията и в управлението на холдингови структури. Той сега е министър на икономиката. Неговото ведомство обещава през 2018 г., че с получените около 800 млн. от държавния бюджет, ще ремонтира всички язовири в страната. Задачата за ремонт на язовирите възниква, защото от няколко години много медии напомнят за лошото състояние на язовирите, установено по повод тогава на многото дъждове и буквалното удавяне на няколко града. Не е известно министерството на икономиката да е започнало да ремонтира, или пък да обяснява къде са сега тези 800 млн. лв. бюджетни пари.