И ДА, И НЕ! Персийско име на стафида и други тотални обърквания на понятията: Kish-Mish

Kish Mish е персийска, т.е. иранска дума, която се превежда като стафиди или дребно грозде без семки. Второ разкрито от нас ново софийско заведение, което някой би тълкувал като техеранска следа след Mezban.

Няма никаква идея защо ресторантът на мястото на нелошо бистро тип тратория срещу пилоните на НДК е взел име на стафиди - в менюто няма нищо подобно, освен неуместното поставяне на нищожна отломка от сушеното грозде в мусака с патладжан. Няма и персийски неща в листата.

Още по-нелогичното е, че Иран се намира в далеч от "източното Средиземноморие" - през Сирия и Ирак. А именно с него имат претенции да са свързали кулинарната си програма домакините. В същото време, наред с географски ориентираните поне в този смисъл предимно турски, но също ливански, гръцки и тем подобни предложения, има и италиански. А Италия е далеч от Изтока на това море. Че и в менюто си има направо паста, каноли и какво ли още не. Объркващо е.

Оставете, ами в интериора цялото изобилие на изкуствена растителност стои да кажем необичайно на фона на псевдо италианската стилистика на горното ниво тип тратория и рустикално-скандинавския минимализъм на долното ала веранда. Средиземноморие, но не и източно и Балтика, която пък още по-далеч...

Шоукукингът е хубаво нещо, освен когато от време - на време омирисва едно претенциозно място, а сме писали за ресторанти в София, които нямат подобен проблем, защото инвестират в съответните системи.

Най-сериозни комплименти заслужават тоалетните, заради използваната козметика, но и там има лек минус - ужасното качество на наличната хартия за ръце. Странна е и по цвят. Не се връзва с нивото на останалите неща в санитарните помещения. 

И като заговорихме за ниво, ценовото е доста по-високо от предлагането, както се убедихме лично. Котировките - любима дума на проСЛАВен депутат на Н.Пр. Радев и син на ДС, не пасват нито на съдържанието, нито на формата - интериорът е по-скоро за бистро, както вече писахме. Нищо не е скъпо. Не е и над средно ниво. Само цените.

Претенциите, когато ги има, трябва да се защитават, защото иначе клиентът не се връща след първата проба.

Цените на по-неубедително приготвени неща с гръцки аналози са значително над онези на оригиналите при съседите. А нелепици като намесването на буюрди в скариди, са обида за всеки, който обича едно от двете неща. Същата недомислица има и при сладкишите - хем семифредо, хем с "бугатца крем". Извинявайте, но бугатца е сладката баница, а нейният млечен крем всъщност е италианската крема пастичера, за която сме писали опуси. И е елементарна гастрономическа култура да се знае. Хеле в меню на претенциозен ресторант. 

Нелоши, но прекомерно скъпи дори спрямо цените на оригиналите в Истанбул са тестените неща - най-простото е най-добро. Но нека домакините да се пазят от Мая Манолова и КЗП, че ако им сметне надценката и я обяви "по телевизора"... 

Обидени и изморени още по уикенд обед келнери също не са добра визитка за едно заведение.

Екип на 19 минути