Как Сюлейман изгори София, която толкова пазехме да не я изгорим: поука за днес

„Да пазим града от бунтовници, че да не ни го изгорят”, така са си казвали софиянците, които са останали твърде безучастни към революционната борба на българите за 175 000 дни османско иго. Станало е и при процеса и обесването на Левски – даже са дали най-видния си гражданин Иванчо Хаджипенчович за съдия по делото, та после са го избрали и за депутат след Освобождението, станало е и при вдигането на Априлското въстание през 1876 г. И като удар или ирония на съдбата в новогодишната нощ на 1877 срещу 1878 г., Сюлейман паша решава да изгори града пред настъпващите руснаци. Двама чужди дипломати, които днес знаем като малки улици в центъра – Виторио Позитано от Италия и Леандр Леге от Франция обявяват, че няма да напуснат София, за разлика от британския и австро-унгарския представител, които са ЗА палежа. Везните натежават в следващите два дни, след като пратеникът на Хабсбургите Валдхардт обръща позицията си. Все пак османлиите позапалват на напускане на града на 3 януари 1878 г. някои от най-важните неща в София, например болницата, складове с хранителни запаси и други стратегически обекти.

Който много се страхува да не си запали чергата, казвайки – ще търпим, и не се рита срещу царщината, много често една сутрин се събужда с пожар у дома или в съседство. История!

На снимката:  Руините на Света София при влизането на руските войски в София