В Сърбия започна истинска хайка за олигарси: Ето как

  На час път от София тече най-голямото политическо разчистване на Балканите от падането на Слободан Милошевич насам, но ако разчитате на централните новинарски емисии у нас, вероятно дори не сте разбрали. Докато българските медии удобно извръщат поглед, в Сърбия за по-малко от две седмици след изборите на 25 октомври бяха арестувани над 90 души от върховете на държавата, разузнаването, полицията и едрия бизнес.

След две години на протести, започнали заради корупционната трагедия със срутената козирка на гарата в Нови Сад, гражданското движение „Студентска листа“ спечели пълно мнозинство със 140 от 250 депутати и прати партията на Александър Вучич в историята. Вместо „сглобки“ и подялба на регулатори обаче, в Белград последва това, от което всеки балкански политик изпитва ужас – прокуратурата проработи, а летище „Никола Тесла“ се превърна в капан за ВИП бегълци.

 Полет JU134 обратно към следствието

В нощта на 3 срещу 4 ноември редовният полет на Air Serbia от Белград за Москва стана най-следеният самолет в света в платформата Flightradar24. Малко след излитането си машината принудително обърна курса и кацна обратно в сръбската столица по директна заповед на директора по сигурността на летището.

Причината беше в бизнес класата. По данни на Nova.rs и списание Vreme, на борда се е намирал бившият вицепремиер, вътрешен министър и шеф на сръбското разузнаване (БИА) Александър Вулин – в компанията на директора на „Сърбиягаз“ Душан Баятович и Ненад Попович. Вулин се е опитал да излети за Русия, заобикаляйки задължителната митническа и гранична проверка. На пистата в Белград самолетът беше изолиран далеч от терминалите и обграден от полиция и прокурори за обиск, докато самият Вулин се обясняваше пред близките до стария режим медии с репликата: „Нямам нелегални пари, нямам злато, чакам да ме пуснат отново в самолета“.

Седмица по-късно, рано сутринта на 11 ноември, граничният филтър на същото летище щракна белезниците на бившия министър на икономиката и ексдиректор на общинския гигант „Белградски електрани“ Раде Баста. Службата за борба с корупцията го задържа при опит да напусне страната заради източване на десетки милиони динари от държавното дружество чрез фиктивни дарения към спортни клубове и частни фирми. Междувременно стана ясно, че един от най-могъщите сиви кардинали около досегашната власт – бизнесменът Звонко Веселинович – е успял в последния момент да се измъкне в Турция.

 380 милиона евро (и повече) на ръка и краят на „любимите строители“

Ударите в Белград не спряха до политическите бушони, а стигнаха директно до финансовите касички на режима.

На 2 ноември, след 30-часов обиск, Прокуратурата за организирана престъпност (JTOK) арестува Давор Мацура – собственик на „Алта банка“, заедно с директора на банковия трезор. Мацура е класически пример за олигархичния модел: тръгнал от обикновено чейндж бюро, под крилото на властта той превръща банката си в институцията, през която минават плащанията на сръбския държавен енергиен гигант EPS. Обвинението на сръбското МВР и прокуратурата звучи като сценарий, до болка познат у нас от времето на КТБ и чувалите от „Хемус“: от трезора на банката нерегламентирано са изнесени в кеш 45,5 милиарда динара – над 380 милиона евро. Лицензът на банката беше отнет незабавно.

Десет дни по-късно бяха издадени заповеди за арест и на собствениците на корпорацията „Милениум Тим“ – Иван Бошняк и Стоян Вуйко. Наричани в сръбския печат „любимите строители на властта“, те стояха зад почти всяка гигантска обществена поръчка в страната – от газификацията и разрушаването на емблематичния хотел „Югославия“ до милиардните договори за „Експо 2027“ и новия Национален стадион, често прекарвани като подизпълнители на китайски държавни компании с цел заобикаляне на прозрачни търгове.

Дори самият Александър Вучич вече не е недосегаем. На 10 ноември досегашният президент, заедно с оперативния шеф в разузнаването БИА Марко Парезанович, получи официална призовка от съда да се яви като свидетел по делото срещу балканския наркобос Дарко Шарич за пране на милиони евро от трафик на кокаин.

 Разплата в полицията и затворите

Заедно с политиците и олигарсите, зад решетките отиват и онези, които осигуряваха силовия чадър и изборните резултати на бившия режим. Директорът на един от най-големите затвори в страната („Забела“) – Родолюб Рончевич – беше арестуван за това, че е подкупвал и принуждавал затворници да гласуват за партията на Вучич на 25 октомври.

Около 20 висши полицейски началници и барети също са в ареста. Сред разследваните са командири от звеното за охрана на ВИП лица (включително Марко Кричко) заради бруталните побои над студенти в правителствения гараж по време на протестите, както и осем полицаи, обвинени, че през 2024 г. са пребили до смърт в ареста брата на един от заподозрените по случая с изчезналото момиченце Данка – убийство, което вътрешното министерство прикриваше в продължение на две години.

 Защо у нас е тишина?

Оглушителното мълчание на големите български телевизии по темата не е редакторски пропуск, а инстинкт за самосъхранение на модела. Страх който ги кара да изместват фокуса към други страшни проблеми в България. 

Всичко, което в момента се разбива в Сърбия – придворни банки, абонирани за милиардни поръчки строителни фирми, източване на общински предприятия през спортни клубове, купен вот през държавни институции и полиция, която пази мафията вместо гражданите – е точно копие на българската действителност.

Години наред управлението на Вучич бе продавано от анализатори у нас като пример за „силна ръка, икономически ръст и стабилност“. Днес се вижда, че зад тази „стабилност“ са стояли 380 милиона евро, изнесени от трезорите, и министри, които се редят на опашка пред пистите за бягство. А най-неудобният въпрос, който българските медии спестяват на зрителите си, е прост: ако сърбите успяха да изметат модела си с бюлетини и за две седмици да пратят грабителите си в ареста, какво точно ни пречи на нас ?!?

Кристиян Ганчев