10 млрд.лв. дълг за година е финансова разюзданост: доц. П. Чобанов

Доц. Петър Чобанов, бивш министър на финансите, сега народен представител от ДПС, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Сагата с актуализацията на бюджета започна да се дипли от вторник, когато Тристранната комисия за социален диалог между синдикати, работодатели и правителство не я подкрепи, а Експертният коалиционен съвет не се разбра по нея. Драмата продължи на редовното заседание от Министерския съвет от сряда сутрин, което безпрецедентно напуснаха министрите от политическа партия „Има такъв народ“.

Въпреки скандала и напук на това действие на коалиционния си партньор, правителството прие актуализацията на бюджета, която по-късно внесе в Народното събрание. След което лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов обяви, че партията излиза от коалицията, а той изтегля четиримата си министри, за да сложи край на управленската агония.

В изявление в социалната мрежа Трифонов аргументира хода си със Северна Македония и с факта, че в държавата вече няма пари. Последва контраобяснение от „Продължаваме промяната“ с обвинението, че министрите от„Има такъв народ“ са искали още милиарди от бюджета. Със сигурност на всички направи впечатление, че коалиционните партньори се карат за постове и пари, но не и за политики.

Това, че актуализацията развали управляващата коалиция, вече го разбрахме, тя ще предизвика ли обаче и политическа и управленска криза, изобщо в този бюджет защо няма политики? Наш гост е доц. Петър Чобанов – бивш министър на финансите, сега народен представител от ДПС. Доц. Чобанов, какви интриги между коалиционните партньори внесоха сухите цифри от един финансов документ? Какво има в публикувания на сайта на Министерството на финансите законопроект за Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на България за тази година, че да предизвика чак такива колизии?

Петър Чобанов : Въпросът е не какво има, а какво няма. Това, което няма, бяха обещаните политики, които това правителство да остойности и да следва, и реформите, промените, които трябва да направи, така че да оздрави икономиката, да създаде по-голям потенциал за икономически растеж и по-добро благосъстояние на хората. Тези неща липсват въпреки обещанията. Помните, когато приемахме бюджета, че имаше подобни обещания, как лятото трябва да приемем актуализация, защото тя ще даде отговор какви политики ще следва управляващата коалиция. Такъв отговор няма, вероятно няма и да има. И поради тази причина виждаме, какво се случва.

Ако се абстрахираме от чисто политическия аспект в чисто професионален и експертен план това, за което отдавна предупреждавам, продължава да се случва. За съжаление, то започна още когато се разигра, започна кризата с коронавируса, предупредих тогава, че ще има криза, реакцията ми, която беше към бюджета тогава на тогавашното управление, че може да влезем в дългова спирала и в период с големи дефицити, на които не им се вижда края.

После през септември предупредих с въпрос от парламентарната трибуна, че идва инфлация, и попитах, какви мерки ще се вземат. Институтът по икономика и политики първи и единствени казахме, че инфлацията средногодишната ще е 11.5% през тази година. Виждате, чак сега в правителството дойдоха до подобна прогноза.

Тоест, тези негативни неща, негативни процеси и явления, за които предупреждавах, наред с предложенията, в които никой не се вслушваше, какво може да се направи, доведоха логично до сегашната ситуация.

Водещ: Доц. Чобанов, вие предупреждавахте, че най-напред антикризисните мерки са закъснели, друг е въпросът, че те не са и антикризисни, а компенсаторни, но след това предупредихте и че актуализацията на бюджета също закъснява. Правителството трябваше да разполага с общата рамка за нея – тя идва чак сега през началото на юни. Защо се забавят всички ходове на управляващите, които, някой съмнява ли се, са свързани с финансите, тоест с парите?

Петър Чобанов : Това, първо, е едно лековато отношение към самото управление, липса на умение да се управлява и липса на умения да се води диалог, и да се вслушват в конструктивни предложения, предложения обаче, които са базирани, поне тогава, когато аз си позволявам да говоря, на анализи, на моделиране на икономическите процеси и явления. За съжаление, явно принадлежим към различни школи в това отношение, и те на висотата, която смятат, че имат, решиха да не се вслушват в никого, а това естествено играе лоша шега.

Така че те не си свършиха работата, продължават да не я вършат, и не представят никаква визия, как може да се развива държавата и какво трябва да се направи, че тя да се развива.

Виждаме, че тази актуализация е напълно безсмислена в по-голямата си част. Разбира се, там, където осигурява една социална подкрепа, ще бъде разгледана, вероятно ще бъде приета. Но това, което трябваше – основно да има фокус на мерките, да достига до най-уязвимите групи и да очертае реформите и действията за подобряване на потенциал за развитие на икономика, тоест, за производството, за подобряване на конкурентоспособността, за реакция на енергийната и продоволствената криза, това липсва, няма и как да бъде създадено в този формат на управлението, което страда от сериозни дефицити и дефекти, един от които е липсата на диалогичност, и неумението и нежеланието изобщо да е вслушват в това, което им се говори.

Водещ: Самите социални мерки не са пълни, доц. Чобанов. Експертно погледнато те с какво ще помогнат? Изпусната е голямата група на най-бедните ни сънародници, които са отопляват не на парно и на ток, а на дърва, и които няма как да бъдат компенсирани. И това се вижда на първо четене.

Петър Чобанов : Да. Това, между другото, беше също един от фокусите, един от основните направления, върху които съсредоточихме вниманието още при приемането на бюджета. Тогава ясно и категорично и от парламентарната трибуна, и с предложения между двете четения, още по време на актуализацията беше така, предложихме да се обърне внимание на хората, които се отопляват на дърва. Да се очертае наистина профилът, кои са енергийно бедните, как може да им се помогне, и на тези хора също да бъде предвидена съответната подкрепа.

Бяхме сметнали и съответната сума, която може да помогне в подобна ситуация. Тогава ни беше отговорено, че по отношение на дървата на горите и т.н. се тръгва по един нов път на развитие, че видите ли държавата директно ще контролира по-ясно този отрасъл, този сектор, и ще осигури евтини дърва на хората. Виждаме, че това си останаха празни приказки, напразни обещания, такова нещо не се случва. И към момента отново липсва грижата за тези хора.

Тоест, наистина няма фокус на групата, очертаната група на най-уязвимите, на бедните, включително енергийно бедните, които да получат подкрепа с актуализацията. Това, което виждаме в актуализацията, е, че тези социални разходи срещу тях всъщност изчисленията за допълнителни приходи се базират на митичен аванс от Плана за възстановяване и устойчивост, който все още не е приет дори от Европейския съвет.

Тоест, ние ще финансираме някакви социални и други разходи с аванс на европейски средства, които имат съвсем друго предназначение, и което е една от основите непоследователности и проблеми и в настоящата актуализация. Тоест, липсва фокус, но липсва и усещане, какво означава фискална и финансова устойчивост на държавата и как тя може да се постигне и запази.

Водещ: Доц. Чобанов, а редно ли е да се финансират социални мерки с европейски средства? Планът за възстановяване и устойчивост има съвсем друго предназначение. Дали няма да ни последват европейски санкции за това?

Петър Чобанов : Не, няма да ни последват европейски санкции най-вероятно, но това, което ще последва е по отношение на дефицита. Вероятно той ще е по-висок от това, което е предвидено от правителството, включително и на т.нар. „начислена основа“ по европейската методология. Там той е предвиден да е доста висок – над 5%, вероятно ще е и повече точно поради факта, че ще използваме по подобен начин европейски средства. Разбира се, че не е редно, разбира се, че трябва в този модел на социални разходи да съответстват срещу тях приходи, които са с източник от страната, и не са такива средства. Но това могат, това правят, това представят на нашето внимание.

И се намираме, ако се обърнем и към политическата ситуация, както изглежда към настоящия момент, започваме да се намираме близо до тази ситуация, както беше и самата актуализация на бюджета. Тоест, миналата година през есента. Тоест, ако нямаме ясно мнозинство е ясно, че все пак ще се търси някакъв компромис в рамките на парламента да се актуализира бюджета по начин, по който евентуално да се обърне внимание на нуждите на повече хора и да му се предаде някакъв по-добър смисъл – дали това ще се случи, дали ще се намери здрав разум и консенсус, това предстои да видим. Но фактът е, че към момента изглежда, че предложеният вариант за актуализация на бюджета няма парламентарна подкрепа.

Водещ: Има и нещо много важно, доц. Чобанов, този бюджет така предложен с актуализация, дали ще може да овладее инфлационния натиск или по-скоро обратното, ще продължи да генерира инфлация? Защото не виждаме политика по отношение на цените.

Петър Чобанов : Да, това, което също казахме, и което се вижда от актуализацията, е наистина, че те мерките бяха обявени преди време, и сега са разписани и остойностени. Това не са антиинфлационни мерки, това не са и антикризисни мерки, това са някакъв тип компенсаторни мерки, които не са фокусирани към най-уязвимите групи. Те няма да овладеят инфлацията. Нещо, което може да се направи по отношение на инфлацията, е да се приемат действия, мерки, реформи за подобряване, както казах, на капацитета на икономиката, тоест, насочени към производството, насочени към бизнеса, насочени към наистина реализиране на инвестиции в страната. Виждаме, че в бюджета продължава да стои това нереалистично число от 8 238 000 000 лева капиталови разходи на правителството, което няма как да се случи, поне по начина, по който в момента се управлява и