България и РСМ подписаха двустранния протокол

България и Република Северна Македония подписаха двустранния протокол. Той е част от рамката, по която съседната държава ще води преговорите си за членство в ЕС.

Подписаният в София от външните министри Теодора Генчовска Буяр Османи документ съдържа мерки и срокове в изпълнение на Договора за добросъседство от 2017 та година. Съдържанието на протокола ще стане известно във вторник, след като утре бъде одобрен от постоянните представители на страните от ЕС в Брюксел.

България е държавата, която най-силно подкрепя евроинтеграцията на Република Северна Македония и Албания, каза първият ни дипломат Теодора Генчовска, след като подписа протокола. Той задължава Скопие с конкретни мерки, които да бъдат изпълнени в определени срокове.

Колегата ѝ Буяр Османи в изявление от София подчерта историческата възможност след 17 години кандидатски статут Република Северна Македония да може да започне преговорите с Европейския съюз:

"Очакваме подкрепа от Република България по този път, по който започваме да се приближаваме към преговорите за членство в Европейския съюз, надявам се от днес да отворим нова глава, за да преодолеем всички предизвикателства, за да преодолеем всички пречки по пътя“, заяви Османи, предаде БНР.

Реално обаче същински преговори на първата междуправителствена конференция след дни ще започне само Албания. Скопие ще трябва първо да промени конституцията си и да впише българите като равни на останалите народи. Това трябва да стане освен в основния закон, и в останалото законодателство на югозападната ни съседка. Тогава ще се свика втора междуправителствена конференция. Тя ще е начало на преговорния процес:

"Този период зависи от властите в РСМ, може да продължи 3 месеца, както беше с промяната на името на държавата, може да продължи и 2 години", посочи външният министър Генчовска.

България не прави отстъпление по отношение на така наречения македонски език. Страната ни няма да го признае и това ще бъде обявено още утре с декларация на заседанието на представителите на страните-членки на Европейския съюз, а с ответна декларация Съветът ще приеме българското изявление.

Заместник-министърът на външните работи Велислава Петрова посочи: "Така, че българската позиция остава непроменена и тя е ясно заявена в унисон с решението на Народното събрание".

Най-ценното от днешния протокол по думите на Генчовска е, че той сам по себе си не е само двустранен документ. Поетите ангажименти и изпълнението ще се наблюдават от Брюксел.

Протоколът от днес стъпва в голямата си част на постигнат напредък в двустранните исторически спорове, но не само. До дни ще се оповести съдържанието му.

Знае се обаче, че има краткосрочни и дългосрочни мерки - до две години в учебниците и табелите на паметници да бъдат написани промените по вече постигнати договорености.

През следващата и тази година ще има общи чествания на исторически личности и събития, по които съвместната историческа комисия е постигнала съгласие.

През 2024 година ще бъдат съгласувани учебни програми. Реабилитация на жертвите на югорежима и отваряне на архивите на тайните служби са други ангажименти.

 Снимка: БГНЕС