Държавата осъди фирмата на Нинова, в момента е подсъдима по НК за оръжейната търговия, в прокуратурата е по още 4 казуса с огромни злоупотреби, неин е подписът за аферата Хохегер

Корнелия Нинова е стар и сериен клиент на прокуратурата, освен че и в момента е подсъдима, включително по Наказателния кодекс, но не за партийно събрание, а също така нейната фирма е осъдена от държавата за измама с приватизацията (виж съдебното решение от 2006 г.), при това докато юристката е зам.-министър на икономиката при Тройната коалиция. Ето и подробностите:

Корнелия Нинова и управлението на държавните фирми е история, която винаги завършва с разследване, а в един случай – с присъда. Ето цялата история като особено интересна е първата й серия: битността й на контрольор във фирмата на Четвърто главно управление на Държавна сигурност ИНКО (това е и първата месторабота на експоловинката на Бойко Борисов – Цветелина Бориславова). Корнелия е на крехката 27-годишна възраст.

Там тя попада, след като за кратко е стажант в Софийския градски съд, за малко е следовател, а после – юрисконсулт в Столичната община в първата година на синия кмет Софиянски. По време на неговото служебно правителство я пращат в БТК, откъдето се озовава в ИНКО.

Фаворитка на зетя на председателя на Народното събрание от СДС Йордан Соколов – Христо Михайловски, който е заместник-министър с ресор външна търговия, лично парламентарният шеф лобира за назначаването й начело в 2 държавни фирми наведнъж, спомнят си сини активисти от онези години.

На 14 август Нинова навлиза във втората серия от личния си бизнес сюжет, като става изпълнителен директор на Техноимпекс. Става и бордовик на Техноимпортекспорт. Директор на тази фирма е Грета Дончева, която от своя страна е шеф на борда в управляваното от Нинова държавно дружество Техноимпекс. Двете – склададжийка и юристка, правят няколко фамозни сделки, от които едната стига до разследване – държавната ТИЕ плаща 800 000 долара (тогава 40 апартамента в София) за белгийско и френско месо, което никога не се материализира. По странно стечение на обстоятелствата, на софийската митница по това време работи съпругът на Нинова Митко.

Впоследствие той става бордовик на друга държавна фирма – Минералимпекс, но най-дълго време ще заема на последващата си месторабота с висш чин в Лукойл, който по същото време приватизира Нефтохим за нищожна сума поне 10 пъти под реалната стойност на най-голямото ни предприятие от същото това правителство на Костов.
Заради разследването на прокуратурата по сделката с месото, Нинова се изпокарва с Дончева – бивша склададжийка на пелети от В. Търново, и се посвещава на приватизацията на „своята” държавна фирма Техноимпекс. Тя сама подготвя оценката и начина на плащане като продавач, а купувач е пак тя с 48% от приватизиращото фирмата работническо-мениджърско дружество: Техноимпекс 98 РМД.

Активите на държавната фирма са за не по-малко от 3 милиона лева, по някои оценки дори 4 милиона лв. нови пари, а над 1,4 млн.лв. са на каса. Всичко това е продадено за 70 000 долара на Нинова и РМД-то й. По първоначалния договор, сключен 3 дни преди нейния 30-и рожден ден, тя трябва да плати още 630 000 долара. Това обаче не става, тъй като впоследствие държавата преценява, че не иска пари в брой, а цената може да се плати и в компенсаторки, което спестява 90% от сумата.

Не е чудно, че същата година Нинова си подарява декларирано от самата нея „ателие”, без да е художник или скулптор, от 125 кв.м и още 25 кв.м гараж – сбъдната мечта за софийско жилище на млада дама от врачанските села. Интересно е откъде тя намира всичките необходими пари за купуването на фирмата и апартамента при средна заплата в страната тогава от 100 лв. и директорска от 1000 лв. Кредити не са упоменати.

Едва после основният имот на Техноимпекс – 1915 кв.м в сградата на Кореком на ул. Цар Калоян в сърцето на столицата са продадени впоследствие на реална цена на 3-буквена групировка.

Държавата обаче по царско време завежда дело за неизпълнени плащания и ненаправени инвестиции, които са гарантирани по договор, плюс неизпълнените приватизационни ангажименти да не се разпродава имущество на силната до идването на Нинова и богата държавна фирма.

Вместо данъкоплатците обаче, богато става едно семейство и неговите покровители свише от синята върхушка тогава. Тази схема не е приложена само там – по подобен начин друга приближена до онези хора фирма с фиктивен износ и внос на палта през същата митница направи милиони и изкупи супер атрактивни общински имоти на метри от Ниновите, но това е друга интересна история.
Делото за Техноимпекс получава логичен резултат – малко преди да стане заместник-министър на Р.Овч. в икономиката с ресор....управление на държавни фирми, новопостъпилата като член на БСП Нинова получава за фирмата си осъдително решение от Софийския градски съд за 70 604,33 долара. Тя жали в Софийския апелативен съд и във Върховния и навсякъде губи вече като зам.-министър. Платени ли са парите не е ясно. Прокуратурата при Цацаров обаче издаде индулгенция на Нинова, че нямала била доказана вина за ощетяването на държавата по поредицата сделки на Техноимпекс.

Така тя влиза в следващия епизод от сагата си на управление на държавни фирми, което мечтае да си върне като ресор в новото правителство, като пак ще опре до прокуратурата и то нееднократно. Корнелия Нинова става член на БСП, преди да стане заместник-министър на икономиката при Тройната коалиция на червените с ДПС и Царя. Титуляр е Р.Овч. – осъден на две инстанции за нарушения в