Никой не знае какво ще има в бюджета, а Асен казва, че не било и работа на депутатите. Демокрация ли: Н.Янков

Данните на Евростат показват, че България ВЕЧЕ Е В РЕЦЕСИЯ С РЪСТ ПОД 1%, а на НСИ – 11,2% срив на износа през април и 12% спад на вноса, което залага съвсем различни основи от реалната икономика за бъдещия бюджет. Който, апропо, ако вярвахме на обещанията на Асен Василев да го внесе за 10 дни, вече трябваше да бъде в парламента.

Нищо, че министърът на финансите тези дни супер скандално и то баш от трибуната на Народното събрание съобщи, че не било работа на депутатите да се занимават със сметкоплана на държавата. Припомняме, че именно там се приема бюджетът и той е закон.

Много интересен е коментарът по всички тези поводи на топикономиста и бивш зам.-министър в годините на бум на българската икономика Никола Янков, който е и действащ финансист в живота, за разлика от министъра:

"В bTV повдигнах темата за начина, по който се изработва държавният бюджет на България в момента. Не за параметрите му (за каквито няма все още никаква яснота), а именно за будещата недоумение липса на връзка между заявените или незаявени политики на партиите и разходването на публичните ресурси на обществото ни.

Държавният бюджет е най-важният политически инструмент в една демокрация. Там се залагат обществените цели, които всяка политическа партия е заявила публично, че ще търси да постигне. Затова логиката на изработка на държавния бюджет в нормалните демокрации е:

1) ясно определяне и артикулиране на политическите цели, които всяка партия от управляващата коалиция иска да постигне и принципите, които иска да се спазват в съответния бюджетен период (обикновено заложени в нейната програма или друг публичен документ);

2) остойностяване на мерките, необходими за постигането на тези цели и спазването на тези принципи;

3) слагането на тези стойности в бюджетната рамка и калкулиране като резултативна величина на бюджетния излишък или дефицит при текущото ниво на данъчно облагане;

4) корекция на текущото ниво на данъчно облагане (след анализ на въздействието върху икономиката и събираемостта, обаче), с цел постигане на желания бюджетен резултат (излишък или дефицит).

Изработването и приемането на държавния бюджет е най-важното политическо решение на един парламент след избирането на правителство. Това е есенцията на политиката - пресечната точка в сблъсъка на интересите на различните обществени групи - интереси, които често са противоположни и често са представени от различни политически партии. Министърът на финансите има важна роля в този процес като ръководител на администрацията, която прави анализа на въздействието и обобщава цифрите за бюджетната рамка.

Но той не може и не трябва еднолично да решава какво ще е разпределението на обществените ресурси в държавата. В момента (а и всъщност през последните две години) сме свидетели на странно дезинтересиране на политическите партии от процеса по изработване на бюджетната рамка. Техните “икономически екипи” буквално липсват.

Всички чакат “със затаен дъх” и в пълно неведение каква табличка с цифри ще извади в последния момент министърът на финансите, все едно това е върховният суверен, който решава кой какво дава и получава в държавата. След това набързо правят дребни корекции в цифрите - обикновено популистки увеличавайки разходите - и приемат предложената рамка без същински политически дебат за заложените цели на това огромно преразпределение на обществен ресурс.

Това не е представителна демокрация. Това е дефектен и порочен процес. В момента никой в парламента няма представа какво ще напише Асен Василев в държавния бюджет за 2023-та и 2024-та година. И парадоксално някак не се интересува. Никоя политическа партия от управляващата коалиция не артикулира цели, които иска да постигне с държавния бюджет, нито политики и принципи, които настоява да се спазват. Всички чакат и се ослушват като диви прасета в рядка гора. Изглежда магнетичният поглед на сегашния министър на финансите оказва свръхестествен, почти хипнотичен ефект върху народните представители.

Истината обаче винаги е по-проста.

Министърът на финансите си позволи от трибуната на парламента да каже на народен представител (който е член на Комисията по бюджет и финанси на всичко отгоре), че не било работа на народния представител да му казва как да си прави бюджета. Все едно става въпрос за семейния бюджет на министъра, а не за бюджета на държавата, който ще трябва да се одобри от всички народни представители.

Никой от депутатите от управляващата коалиция не посмя да защити колегата си и да напомни на министъра каква е всъщност неговата роля в този процес. Показателно за нивото на незрялост в сегашното поколение политици. И жалко".