Африканският коз на Путин срещу Ердоган

Отношенията между Анкара и Москва се влошиха след някои жестове в полза на Турция към Украйна.

Да запълни празнината, оставена от Турция, се опитва Египет, който не иска да пропусне шанса да засили взаимноизгодното сътрудничество с Русия, като ползва за инструмент зърнената сделка. Това пише в позиция-анализ на турското издание Yeni Çağ*.

Анкара даде зелена светлина за влизането на Швеция в НАТО след като изчака дълго време и защото искаше да подобри партньорството си със Запада. Известно е, че най-важният фактор в това отношение са проблемите със САЩ и икономическите трудности. Русия знае, че Турция има задължения към НАТО. Тя обаче е недоволна от подкрепата на Анкара за членството на Финландия и Швеция в Алианса. Въпреки това Путин се опитва да не води излишна полемика с Ердоган по този въпрос. Случилото се по време на посещението на украинския президент Володимир Зеленски в Турция обаче създаде проблеми в отношенията между Москва и Анкара.

Турция е страна, която може да поддържа благоприятни отношения с Русия дори в условията на военен конфликт и да пази връзки със Запада. За да подобри партньорството със Запада, Анкара, разчитайки на тази особеност и вярвайки, че Москва няма да може да се откаже от нея, каквото и да става, направи някои жестове към Киев. Един от тях беше, че по време на посещението на Зеленски в Турция тя освободи петима командири на украинските части, защитавали "Азовстал" (включително командира на "Азов" Денис Прокопенко-Редис), които бяха военнопленници. Според уговореното за връщането им от Русия, те трябваше да бъдат на територията на Турция до края на войната в Украйна. Заедно със Зеленски те успяха да се върнат в Украйна. Тази стъпка беше оценена от Москва така: "Анкара не спази думата си и не изпълни задълженията си".

Турция също каза, че Украйна заслужава членство в НАТО, а Зеленски в отговор на това отбеляза: "Благодарен съм на Турция за нейната непоколебима подкрепа за териториалната цялост и суверенитета на Украйна". Анкара, провеждайки внимателно балансирана и последователна политика в контекста на руско-украинския военен конфликт, показа, че е важен играч в региона. С признание и от двете страни, Турция изигра активна роля в насърчаването на мира и посрещането на хуманитарни искания. Позицията на Анкара по време на визитата на Зеленски обаче предизвика частично охлаждане в отношенията ѝ с Москва и това създаде празнина в политическата плоскост.

Египет запълва празнината

Един от турските опити за възстановяване на диалога със страни, с които отношенията са влошени, беше направен с Египет и в тази посока беше постигнат значителен напредък. Последният етап от този процес беше планираното посещение на египетския президент ас Сиси в Турция. В периода на нормализиране на турско-египетските отношения ас Сиси внезапно отложи планираното посещение в Анкара и взе участие в срещата на върха Русия-Африка в Санкт Петербург, което трябва да се разглежда като следствие от опита на Египет да запълни появилата се празнина между Турция и Русия.

Ас Сиси вероятно е искал да даде да се разбере, че недоволството му от позицията, която Турция е заела спрямо него в миналото, остава. Може би считаше, че Турция ще реагира негативно на факта, че Египет предпочита срещата на върха Русия-Африка, но, от друга страна, няма да иска да разруши установените отношения след толкова много усилия. На срещата със Сиси Путин каза, че отношенията между Русия и Египет са придобили особен характер и статус, двете страни ще работят за икономическото развитие на Африка. Постигнат бил напредък в енергийния сектор, търговията се увеличила значително, а една трета от търговията на Русия с Африка е с Египет. Най-важното е, че Сиси даде да се разбере, че Египет би искал да посредничи в споразумение за зърнен коридор. Този път Русия избягва да удължи тази сделка. Заради влошаването на отношенията с Анкара, която досега участваше в реализирането на Черноморската инициатива, Москва демонстрира хладнокръвие. Не убягна от вниманието, че Кайро, използвайки възможността, побърза да се възползва от тази ситуация.

Непременно трябва да се има предвид фактът, че празнината, която се образува в политическите отношения, ще бъде запълнена предимно от конкуриращи се страни и това ще създаде опасни ситуации. Поради геополитическите реалности, при воденето на балансирана политика не е необходимо да се допуска превес на една от везните, за да не се лиши, преследвайки повече печалби, и от малкото, което има.

Преди това Гърция също действа срещу Турция по въпроси от малко по-различно естество, обединявайки се със Сирия на принципа "врагът на моя враг е мой приятел", сътрудничейки си с Египет за постигане на общ интерес, заобикаляйки Анкара.