15 години 19’ между 2 свята

Преди 15 години, когато издадохме първия брой на 19 минути, онзи тогавашен свят нямаше нищо общо с този свят.

През 2008 г. социалните мрежи, които днес ни причиняват признатото от СЗО психо- и физическо заболяване „дуум скролинг” – зависимостта от безцелното и безкрайно ровене в нета, бяха оплели малцина. Някои от въпросните мрежи изобщо ги нямаше.

Затова пък имаше реална свобода на словото, имаше питащи журналисти и качествени медии, много от които днес съществуват, по-точно: вегетират, изгубили всичко ценно. И изглежда сякаш ги няма.

Ние се опитваме да бъдем сред последните „мохикани”, които продължават да държат на езика, на думите, на въпросите.

Не, че много ни отговарят на питанията. Последен пример: 1 месец чакаме министър ГБС, който е герой с 2 скандала в този брой, да обясни защо крие 20 години от биографията си – десетилетията, в които е бил изпълнителен директор и съдружник във фирмите от ГлавбОлгарстрой – строителя на Турски поток?

За качеството на политиците няма да говорим – само сравнете кабинета преди 15 г. със сегашния и веднага ще намерите доказателство за истинността на болящата шега, че българската история може да се разкаже в едно изречение, което то гласи: „И след това станало още по-лошо”.

Няма го и Алексей Петров – друг герой от броя, който през 2023 г. не само е имал на разположение пробитите от хакерите му комуникации на водещи журналисти – включително на нас, във всички мрежи и системи, но и сам се хвали, че е хакнал изборните машини и е въздействал на последния вот. Преди 15 години той ни пращаше по двама от ДАНС да следят кога се прибираме всяка нощ, та да се чувстваме, че ни диша във врата и да внимаваме в картинката. И пак тогава Оги Стефанов го пребиха почти до смърт...   

Но пък Лили Иванова я има, а за щастие ни е жива и здрава и Йорданка Христова, на чиято 80-годишна житейска и 60-годишна артистична история сме посветили страница в броя.

Поетът беше писал: „Два свята – единият е излишен”!

Ние обаче, щем - не щем, като героите на Нешка Робева от нейния гениален спектакъл със същото име, трябва да бъдем мост между „тоя и оня свят”, ако позволите метафората.

Надяваме се, че го правим добре вече 15 години и ще го правим още много напред! И, че обърнали поглед назад заедно с нас, ще си кажете като на финала на най-великия класически грузински тост:

„Защото е имало защо”!

Благодаря!

Бог да бъде с всички нас!