Защо плуването не е било разрешено на древните олимпийски игри

Всъщност нито веднъж в историята на първоначалните олимпийски игри плуването не е било включено като състезание, въпреки че повечето гърци са знаели как да плуват и дори са се гордеели с уменията си във водата.

Древните олимпийски игри са се провеждали между VIII и IV в. пр. н. е. и са включвали състезания като борба, бокс и петобой. Популярна обида от този период била да се каже, че някой не умее нито да чете, нито да плува, което показвало, че уменията във водата се смятали за уважавана черта.

Поради това историците са озадачени защо този спорт никога не е бил включен в игрите.

В търсене на решение на загадката някои учени изказват хипотезата, че плуването е било изключено, защото не се е разглеждало като военна дейност, а всички олимпийски спортове е трябвало да включват дисциплини, които са били полезни на бойното поле. Но известният историк Херодот описва как гръцките войници са успели да избегнат клане по време на Персийските войни, като са доплували до безопасно място, а други сведения сочат, че плувци са били използвани за доставяне на провизии на обсадените спартанци по време на Пелопонеската война.

Отбелязва се също така, че много от древните олимпийски дисциплини са имали малко общо с военните действия и не са били включени в типичната военна подготовка – скок на височина и хвърляне на диск, например.

След отхвърлянето военната теория, д-р Едуард Клейтън от Централния мичигански университет пише нова статия, в която предлага, че „плувните състезания не са се провеждали в Древните олимпийски игри поради опасността, че биха могли да бъдат спечелени от рибари, гмуркачи за стриди или други мъже, които изкарват прехраната си с плуване“.

Според Клейтън Игрите са много повече от спортно майсторство. По-скоро те са предоставяли възможност на състезателите да покажат красотата и съвършенството на душата си – характеристика, известна като аретe. „Това означава, че те трябва да произхождат от семейства, които са способни да имат аретe, а в Атина това означава аристократична класа“, пише авторът.

Рибарите и другите, които плували като част от професията си, обаче принадлежат към работническата класа, известна като банаус. По дефиниция те нямат необходимaта арете, за да бъдат считани за атлети, и всяко събитие, в което биха могли да се отличат, няма как да се счита за олимпийски спорт.

Според Аристотел дейностите на банаусите по-скоро деградират тялото и душата, отколкото да ги усъвършенстват, и е общоприето, че никой истински спортист не може да използва тялото си за икономическа изгода. „Би било немислимо да се свързва атлетическо състезание с дейност, която се извършва за пари, или с такава, която се извършва от човек, който трябва да работи за прехраната си“, пише Клейтън.

В крайна сметка тогава всяко събитие, което е вероятно да бъде спечелено от човек, който няма предпоставките за красива душа, никога не би могло да бъде включено в атлетическо състезание, а плуването със сигурност попада в тази категория.

Нещо повече, древните гърци вярват, че арете се отразява във физическата красота на мъжа, и демонстрирането на това телесно качество било жизненоважен компонент на всички олимпийски спортове. Според автора на изследването това отчасти обяснява защо олимпийците са се състезавали с голи задни части, като са гарантирали, че тяхното превъзходство е напълно видимо и приятно за всички зрители.

„Фактът, че атлетическите състезания са имали силен еротичен компонент за древните гърци, не подлежи на съмнение“, пише Клейтън. „Състезанията по плуване не биха позволили този елемент на съревнованието, тъй като такива състезания очевидно биха се провели във водата, което значително би закрило гледката на зрителите към състезателите.“

„Телата им нямаше да се виждат блестящи от масло и прах, както тези на другите състезатели“, добавя той; „всъщност щеше да е трудно те изобщо да бъдат видени“.

Източник: Chronicle.bg