Терзиев защити плана за Борисовата градина: Перфектен проект няма

„Няма обществено допитване, при което да няма остри реакции от различни заинтересовани страни. Перфектен план няма, но поне този път целият процес беше както трябва.“

Това заяви столичният кмет Васил Терзиев по повод проекта за нов подробен устройствен план на Борисовата градина в интервю за БНТ.

По думите му процесът е бил проведен с широк публичен дебат и с цел да бъдат открити и отстранени възможно най-много проблеми.

„Това беше направено точно според нашите разбирания за широк публичен дебат, за максимално много търсене на всички възможни грешки, които да бъдат отстранени. Това ще бъде направено — голяма част от идентифицираните проблеми ще бъдат отстранени в идващите седмици“, каза Терзиев.

Според него този път възраженията срещу проекта са седем пъти по-малко в сравнение с предишното обществено обсъждане, а голяма част от постъпилите предложения ще бъдат отразени.

Като пример той посочи изискването на Министерството на околната среда и водите да бъде запазен минералният водоизточник при басейн „Мария Луиза“.

Терзиев подчерта, че основната функция на Борисовата градина няма да бъде променена.

„Няма да се строи, няма да се секат дървета и тази територия ще си остане основно парк“, заяви кметът.

Той уточни, че съществуващите спортни съоръжения като стадиона на ЦСКА, спортната зала и тенис кортовете ще продължат да бъдат част от парка.

„Не може да бъде само парк, както някои хора искат, и като вече има редица обекти – спортната зала, кортовете, стадиона на ЦСКА и редица други съоръжения, които ще продължат да съществуват там. Трябва да се намери някакъв баланс, но винаги целта е била да се опази паркът като едно от големите богатства на София“, каза Терзиев.

Той добави, че няма „упорство“ от страна на общината при корекциите по проекта.

„Целта е да имаме възможно най-добър устройствен план, но е нужно да има устройствен план и е грехота, че толкова години не може да се стигне до това да имаме някакъв разумен вариант“, заяви кметът.

По отношение на пространството в Княжеската градина, където се намираше Паметникът на съветската армия, Терзиев каза, че предпочита там да бъде изградено място, което да обединява обществото.

Една от обсъжданите идеи е паметник на българските владетели, но според него окончателното решение трябва да бъде взето след архитектурен конкурс.

„Със сигурност бих искал да бъде място, което не ни разделя, да бъде някаква архитектурна, ландшафтна изразност на това, което пише на парламента – че съединението прави силата“, каза Терзиев.

Кметът коментира и спорните строителни проекти в столицата, сред които сградата в район „Младост“ и т.нар. небостъргач на бул. „Тодор Каблешков“.

По думите му това са наследени казуси, които общината трябва да решава един по един. Според него обаче отделните решения не могат да заменят цялостна политика срещу презастрояването.

„Това, по което ние работим, е да се съгласим какво значи презастрояване. Защото ако нямаме обща дефиниция, няма как да кажем какво е балансирано“, заяви Терзиев.

Той обясни, че администрацията подготвя подробен анализ на район „Младост“, който да покаже какви са дефицитите по отношение на социалната инфраструктура, зелените площи, местата за паркиране и транспортната обезпеченост.

След темата за градското планиране Терзиев коментира и финансовото състояние на Столичната община.

Според него липсата на държавен бюджет повече от половин година не е най-големият проблем. По-сериозното предизвикателство е, че местната власт не разполага с достатъчно собствени приходи, за да финансира необходимите инвестиции.

Той посочи, че бюджетът на София остава многократно по-малък от този на други европейски столици, ако се сравнява на глава от населението.

„Много пъти разговорът е кога ще стигнем Копенхаген, Виена, Осло. Десет до дванадесет пъти е по-висок бюджетът на всеки един от тези три града на глава от населението. Една нула разлика в разходите и инвестициите не може да бъде компенсирана с каквито и да е оптимизации“, каза Терзиев.

Според него Столичната община е успяла да компенсира забавянето на държавния бюджет чрез приемането на капиталова програма и разчет на приходите и разходите.

Истинският проблем обаче остава липсата на финансова децентрализация.

„За разлика от почти всички страни в Европейския съюз, при нас нищо от корпоративния данък и данъка върху доходите не остава в общината“, посочи той.

Терзиев заяви, че подкрепя идеята част от данъка върху доходите на физическите лица да постъпва директно в бюджетите на общините, а при възможност и част от корпоративния данък.

По думите му това би осигурило по-стабилно финансиране за местната власт и би прекратило практиката общините да разчитат на държавата за всеки по-голям инвестиционен проект.

Кметът предупреди и че в следващия програмен период София няма да може да разчита на европейско финансиране в досегашния му размер, тъй като ще бъде определена като развит регион.

Той разкритикува и начина, по който са били разпределяни средствата по националната програма за общински проекти.

„За нашите проекти бяха разплатени едва 500 хиляди лева от 50 милиона лева алокация за града, което не е нормално“, каза Терзиев.

Според него прехвърлянето на одобрението на проектите изцяло към Министерството на регионалното развитие и благоустройството не е най-доброто решение.

„За да работи тази система добре, тя трябва да бъде прозрачна. Да е ясно кои са проектите, да е ясно, че са с необходимото ниво на готовност и да няма избирателност на коя община ще бъде платено и на коя – не“, заяви той.

По отношение на инвестициите в София Терзиев посочи, че столицата има нужда от поне още 100 млн. евро годишно за инфраструктурни проекти.

Сред тях той изброи ВиК инфраструктурата, големите линейни обекти и програмата за ремонт на тротоарите.

В края на интервюто Терзиев потвърди амбицията си до края на мандата да няма дете без място в общинска ясла или детска градина.

По първо класиране недостигът е около 5200 места. През тази година се разкриват 1700 нови места, работи се по 18 обекта, а догодина се очаква да бъдат добавени още между 1500 и 2000 места.

По думите му решаването на проблема не зависи единствено от строителството на нови сгради.

Близо 70% от недостига е при яслените групи, където има сериозен недостиг на медицински сестри. В София липсват над 230 такива специалисти, което налага част от яслените групи да бъдат преобразувани в градински.

Кирил Пламенов