Вярата, че ще се случи нещо хубаво, увеличава шансовете то да стане реалност: Психолози

Положителното мислене не е просто начин да се чувстваме по-добре. То може да повлияе на начина, по който мозъкът възприема света, разпознава възможностите и реагира на предизвикателствата. Психологически изследвания показват, че положителните емоции разширяват вниманието и подпомагат по-гъвкавото мислене, което може да увеличи шансовете за успех.

Всяка секунда човешкият мозък получава огромно количество информация, но не е способен да обработи съзнателно всичко. Затова той непрекъснато отсява сигналите и насочва вниманието към онова, което смята за важно.

В този процес участва и ретикуларната активираща система – мрежа от нервни структури в мозъчния ствол, която има съществена роля за бодърстването и регулирането на вниманието.

Когато човек вярва, че пред него има възможности, той може да бъде по-склонен да ги забележи. Например двама души могат да участват в един и същи разговор, но единият да открие възможност за ново начинание, докато другият изобщо да не ѝ обърне внимание.

Разликата невинаги е в обстоятелствата, а в начина, по който ги възприемаме.

Положителните очаквания могат да променят и поведението ни. Когато вярваме, че нещо ще се получи, е по-вероятно да подходим към трудностите с любопитство, вместо със страх. По-ниските нива на тревожност могат да подпомогнат ясното мислене, общуването и вземането на решения.

Освен това хората, които вярват в успеха на усилията си, често са по-склонни да продължат след неуспех. Именно постоянството може да се окаже решаващо за крайния резултат.

Едно от научните обяснения идва от американския психолог Барбара Фредриксън, която разработва теорията за разширяването и изграждането чрез положителни емоции (broaden-and-build theory).

Според нея положителните емоции разширяват обхвата на вниманието, стимулират творческото мислене и позволяват на хората да разглеждат повече възможни решения. Страхът и тревожността, обратно, могат да стеснят вниманието към непосредствената заплаха.

В експериментално изследване с участието на 104 студенти Фредриксън и Кристин Браниган установяват, че положителните емоции могат да разширяват вниманието и набора от възможни действия.

Така се създава и своеобразен положителен цикъл. Човек забелязва възможност, предприема действие и постига малък успех. Това укрепва увереността му, което може да го мотивира да търси нови възможности.

Съществена роля има и сънят. Недоспиването затруднява концентрацията и емоционалната регулация, а умореният мозък по-трудно поддържа гъвкаво и конструктивно мислене.

Положителното мислене обаче не означава да пренебрегваме проблемите или да вярваме, че желанията се сбъдват сами. Няма доказателства, че само убеждението за успех автоматично променя действителността.

Силата на положителната нагласа е в това, че може да промени действията ни, а чрез тях – и резултатите, които постигаме.

Кирил Пламенов