Едвин Сугарев: В криза не се вдигат данъците

 Начинът да се излезе от кризата е да се стабилизира икономиката и да се активизират външните инвеститори, а ако съдебната система не работи и ако е ясно, че в тази страна липсва правосъдие и справедливост, самите инвеститори няма да дойдат, заяви в интервю за БГНЕС публицистът, поет и литературовед Едвин Сугарев.

Според него в момента горещият камък са естествено антикризисните мерки, тъй като България е в една много опасна ситуация. Самият факт, че сме излъгали ЕС за дупката в бюджета, която имаме – че тя била два пъти по-голяма, отколкото сме твърдели, създава много лошо впечатление, защото същото го направи Гърция, която е кошмараът на всички страни в ЕС в момента, смята Сугарев. По думите му призракът на евентуалния й фалит наистина не дава мира на европейците и това недоверие ще се прехвърли и върху нас. ”От друга страна мерките на правителството, първо че са закъснели от една страна, второ са не особено сериозни”, смята публицистът. ”Какво правят в момента – анонсират в публичното пространство някаква мярка – примерно ще вдигнем ДДС, вижда се каква е реакцията и ако е много негативна си я прибират обратно – след това пускат следващата мярка”, казва Сугарев. Според него това не е сериозно и не се прави така. ”Най-вече в ситуация на криза не се вдигат данъците, това значи на едно грохнало под товара си магаре да му сложиш още една торба и да се надяваш да стане. Точно обратното – предвиждат се данъчни облекчения и се свиват разходите на държавата, които това правителство кой знае защо много неохотно свива и някак си точно тези резерви не са оползотворени. Има прекалено много администрация – поне една четвърт от тази администрация може да бъде съкратена. Не искат обаче да го направят, за да не си създават трудности с разни чиновници, които знаят много и които работят в момента в министерствата”, каза още бившият политик.
Колкото до Българската академия на науките, за която Сугарев с други свои колеги беше изпратил Отворено писмо обосноваващо нуждата от промени, той заяви, че нищо не се случва там. ”Всъщност причината за това писмо беше, че сегашното ръководство на академията претендира да прави реформа, а прави само механично сливане на институти, като по този начин намалява броя им, от което работата на се подобрява по никакъв начин”, казва литературоведът, който е в Института по литература. Според него ако трябва да се прави сериозно реформа, трябва да се промени отношението на учените към техния труд и тяхната отговорност. ”Като слеете например Института за литература и Института за архитектура какво ще се получи – един хибрид, който няма никакво покритие в хоризонта на общите интереси и като се плащат заплатите учените пак по толкова малко ще работят, колкото работят и сега”, казва ученият. Според него би трябвало да се промени първо формата под която се управлява БАН и да се даде по-голяма самостоятелност на институтите, а централното управление да има само координиращи функции и би трябвало да се подпишат такива трудови договори, които да позволяват мобилност на учените да сменят своите позиции в зависимост от интересите си, но същевременно да ги държат под напрежение. Да се подготвят срочни договори и примерно след три години ако не си е свършил работата, просто си отива, заяви Сугарев. По думите му академията трябва да се отвори към другите институции, които се занимават с наука и от общуването с тях може да има само полза – като с университетите например. ”В момента академията е нещо като обсадена крепост, те са се залостили вътре и не искат никого да пуснат, нито пък искат да си подадат носа навън – това е печалната истина за тази иначе достойна стара – вече 140 години съществуваща институция, която обаче съществува почти в този вид, в който съществуваше по времето на социализма”, каза Сугарев. Той заяви, че учените, които споделят необходимостта от истинска реформа са имали много предложения, но за съжаление на тях се гледа като на хора, които предават отвътре академията. Едвин Сугарев смята, че министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов е добронамерен към БАН, но БАН не е добронамерен към министъра, след като му поискал оставката за нещо, което той изобщо не е искал – да придърпа институтите към държавните министерства, което изобщо не е верно. Това, което той искаше, беше да се даде по-голяма свобода на институтите, но и субсидията, която те да получават като второстепенен разпоредител директно, да е зависима от ефективния резултат от техния научен труд, нещо което според мен е разумно, каза Сугарев.