Публикуваха докладите на БАН за АЕЦ Белене

    БАН публикува на интернет страницата си двата доклада за АЕЦ Белене - междинния и варианта, който беше предаден на енергийното министерство.

Оповестяването им беше поискано от учените, след като се появиха съмнения, че е бил оказван натиск те да променят заключенията си и изводите да са, че проектът може да бъде осъществен. И в двата публикувани днес доклада има варианти, според които страната ни може да има нужда от нови мощности при определени условия.

Докладите се публикуват със съгласието на поръчителя им - Българския Енергиен Холдинг. От тях е заличена поверителната информацията за дружествата от холдинга.

 В началото на 2017 г. БЕХ възложи на БАН анализ, който да помогне за изготвянето на енергийната стратегия на България до 2050 г., част от който е и разработката за АЕЦ "Белене". Докладът обаче претърпя много критики и съмнения, че учените са работили под натиск, за да докажат, че централата е жизнеспособна, пише Investor.bg.

Преди месец БЕХ се съгласи докладът за АЕЦ "Белене" да бъде публикуван, след като това поискаха учените от Академията с мотива, че по този начин ще бъде даден отговор на всички критики за тяхната работа по проекта.

Единият доклад, наречен "Междинен доклад 1" е в обем от 272 страници. Заключението от него показва "необходимост от нови базови мощности от порядъка на 2000 MW, които могат да бъдат и ядрени".

При повечето сценарии прогнозираният недостиг на електроенергия в региона след 2030 г. води до необходимост от порядъка на 1500 MW инсталирана базова мощност, пише в заключението.

"Независимо от планираните действия за осигуряване на максимално дълъг срок за работа на централите от комплекса „Марица-Изток” след 2030-2035 г. се очертава дефицит на мощности.

Перспективите пред националната електроенергийна система показват, че в средносрочен план България трябва да предприеме действия за компенсиране на недостиг на маневрени мощности до 1650 MW и на базови мощности в диапазон от 420 до 1670 MW.

Разглеждайки в дългосрочен период сигурността на електроенергийните доставки за страната, следва да отчете, че в хоризонта до 2050 г. предстои извеждане на основните блокове на АЕЦ „Козлодуй", пише още в заключението.

„Междинен доклад 2“ е в обем от 95 страници и е фокусиран върху възможността за изграждане на ядрена мощност - „Анализ на възможността проектът „АЕЦ Белене” да бъде реализиран на пазарен принцип и разработване на вариант за отделяне на активите и пасивите на НЕК, свързани с проекта „АЕЦ Белене”, в отделно търговско дружество и провеждане на последваща процедура по реда на Закона за приватизация следприватизационен контрол” .

Резултатите по отношение на електропотреблението в България и региона, както и резултатите от финансовия модел на АЕЦ „Белене”, показват, че е възможна реализация на проекта АЕЦ „Белене”, при условие, че бъдат постигнати параметрите, заложени във вариантите с финансова жизнеспособност, се посочва в заключението на доклада.

Напомняме, че рестартът на АЕЦ Белене беше идея на царското правителство с гл.секретар на МВР Бойко Борисов, като отвличаща вниманието маневра преди затварянето на малките блокове в Козлодуй. Това беше цената за отпадането на ветото на Австрия за влизането ни в ЕС, въпреки че 3-и и 4-и блок на Първа атомна можеха да работят и до момента, а токът да не е скочил в пъти повече, от което негативният икономически ефект се измерва на повече от 10 млрд.лв.