Новата година наближава. Някои хора се подготвят и пеят празнични песни, а нямат настроение. Какво да правим? Четете коледни приказки. Кратки, лаконични, въздействащи - идеалният формат за това забързано време.
Направихме селекция от 10 коледни разказа: Набоков, Уудхаус, Капоти, Бакман, Линор Горалик и други - изберете това, което ви харесва, четете и си създайте празнично настроение.
Кой е измислил коледните разкази
Но първо нека набързо поговорим за това кой е измислил коледния разказ и какво е толкова специалното в него.
Коледните разкази и приказки са популярни през XIX и началото на XX век. Този жанр е бил писан в Русия, Европа и Америка. Подобна литература обикновено се е наричала календарна, защото е съобразена с определена празнична дата.
Основоположник на европейската коледна история е, разбира се, Чарлз Дикенс. Най-известното му произведение е "Коледна песен в проза: призрачна коледна история". Разказите на Дикенс имат собствена структура: винаги се случва чудо, което изненадва всички герои. След това това чудо помагало на героите да се преобразят и да станат по-добри. А в края на историята читателите ги очакваше поуката: авторът обясняваше как да се държим и защо не трябва да бъдем зли, алчни и недружелюбни хора.
В Русия нещата са малко по-различни: Основният коледен хит беше "Нощта преди Коледа" на Николай Василиевич Гогол. И там всичко беше различно: чудото не беше нещо необичайно - то съвършено съжителстваше с ежедневието. Развръзката на Гогол е щастлива и накрая няма морал и наставления. Само чисто забавление и карнавал на нечистотата: дяволи, вещици и летящи кюфтета.
Как да напишем история за чудо
Много известни автори са писали коледни разкази: Николай Лесков, Фьодор Достоевски, Антон Чехов, Анатол Франс, Селма Лагерльоф, Леонид Андреев, Владимир Набоков, О'Хенри, Тове Янсон... Това в никакъв случай не е пълен списък, който всяка година става все по-голям.
От една страна, изглежда много лесно да се напише коледна история. Взимаме един празник, едно чудо и превръщаме тъжните хора в щастливи. В действителност обаче всичко се оказва много по-сложно.
През 2010 г. в Русия е публикуван сборник със съвременни коледни разкази. Дмитрий Биков*, писател и литературен критик, пише рецензия за книгата: тя не му харесва. И Биков* обяснява защо:
"Разказът за Коледа, Бъдни вечер, Великден е жанр на силната литература, признак за нейния разцвет и не напразно основоположник на модернизирания разказ за Бъдни вечер в Европа е Дикенс, който поставя началото на невиждан разцвет на британската проза: такива петима гении като Честъртън, Киплинг, Стивънсън, Уелс и Уайлд биха правили чест на всяка страна и всеки от тях се упражнява в жанра "Бъдни вечер".
Коледната история е немислима без чувството за чудо, а чудото, макар понякога да се ражда от баналности - и дори да е още по-забележимо срещу тях - не се свежда до тях, нито може да бъде ограничено до тях. Не е достатъчно да се провъзгласи умиление - необходимо е да се постигне пресичане, кръстопът, особено в нашето трезво време.
От Набоков до Бахман
Разказваме ви какво трябва да прочетете, за да усетите лека тъга, топлина и удивление - не захаросани, а истински.
"Коледа в Смоланд преди много години", Астрид Линдгрен.
Една Коледа от 1913 г. от детството на самата Астрид. Младата писателка, която е само на шест години, и брат ѝ Гунар отиват с баща си в гората в навечерието на Коледа, за да си вземат елха.
"Моите ботуши... те бяха толкова прекрасни и напълно подходящи за мен. И идеално кафяви. След като всички получиха подаръците си, ни дадоха портокали и ядки. Мама разряза портокалите на четири парчета и те бяха ужасно кисели, но ние ядяхме портокали само на Коледа и те ни се струваха прекрасни."
"Спомени за една Коледа" от Труман Капоти.
Седемгодишно момче и негова далечна роднина, която е достатъчно възрастна, за да бъде негова баба, се подготвят за Коледа: пекат сладкиши, избират елха, украсяват я със собственоръчно направени играчки, правят подаръци един за друг.
"Готварската печка, пълна с дървени въглища и трупи, свети като фенер, направен от издълбана тиква. Метлите подскачат, биейки яйцата, лъжиците се въртят в купичките, смесвайки маслото и захарта, въздухът е наситен със сладкия парфюм на ванилия и пикантния аромат на джинджифил; тези разтапящи, гъделичкащи носа миризми насищат кухнята, препълват цялата къща и се разнасят през комина в широкия свят с кълба дим. Минават четири дни и трудът ни приключва: рафтовете и первазите на прозорците са пълни с напоени с уиски пайове и имаме общо тридесет и един пайове".
Коледа, Владимир Набоков
Малко вероятно е Слепцов да си е мислил, че ще прекара Бъдни вечер в сортиране на документи, мрежи и други аксесоари от хобито на мъртвия си син. Изглежда, че няма никаква надежда и няма за какво повече да живее. Но дори и тогава животът е способен да сътвори едно малко, почти незабележимо чудо.
"Слепцов", във високи филцови ботуши, в полушуба с яка от каракул, тихо върви по пряката, единствената разчистена пътека в тази ослепяваща дълбочина. Учудваше се, че все още е жив, че усеща как снегът блести, че предните му зъби го болят от студа. Дори забеляза, че заснеженият храст прилича на замръзнал фонтан, а по склона на преспите имаше кучешки следи, шафранови петна, които бяха прогорели леда."
"Коледната елха на Митрич", Николай Телешов
Мила и лека история от Николай Дмитриевич Телешов за това, че поне веднъж в годината всеки от нас може за кратко да се превърне в истински вълшебник и да подари празник, приказка и радост на други хора.
"Веднага щом се стъмни, дървото светна. Миризма на разтопен восък, смола и зеленина. Децата, винаги мрачни и замислени, крещяха от радост, докато гледаха светлините. Очите им просветнаха, лицата им се зачервиха и когато Митрич им каза да танцуват около дървото, те се хванаха за ръце, галопираха и шумяха. Смехът, виковете и разговорите за първи път оживиха тази мрачна стая, в която година след година се чуваха само оплаквания и сълзи. Дори Аграфена плесна с ръце от изненада, а Митрич, радвайки се от все сърце, пляскаше с ръце и викаше:
- "Точно така, публика! Точно така!"
Реално, на живо, за 990, Сэра Норб
История за семейство, което губи момче. Дядото тръгва да търси бебето и изведнъж разбира, че няма чужди деца.
"На улицата беше светло, мразовито, пусто. Снегът весело скърцаше под краката му, Алексей Иванович вървеше бързо, забрави за това, че краката го болят и можеш да се подхлъзнеш. По някаква причина не се страхуваше нито за себе си, нито за внука си, беше сигурен, че той е в парка, напротив, дядото беше подтикнат от вълнение: "Аз ще бъда първият, който ще намери момчето!".
А и така или иначе, той не беше истинският му внук, не беше негов собствен. Познавали се само от един месец"
"Три кратки разказа", Фредерик Бакман
Три кратки разказа за най-важните неща. Нещо като приказки за възрастни. Бакман е верен на себе си - той отново говори с прости думи за най-важните неща: за смисъла на живота, за смъртта, за безмилостното време и човешката памет.
"Висящите крака на Ной не стигат от пейката до земята, но главата му се простира в пространството, защото животът, който е изживял, все още е твърде кратък, за да свърже мислите му със земята"
Джийвс и духът на Коледа, Пелам Удхаус
Леля Агата кани Бърти в дома си за Коледа. Не че Бърти е толкова нетърпелив да види строгия си роднина, от когото обикновено се опитва да стои настрана - просто той замисля ужасно отмъщение срещу един от гостите на леля си.
"Лейди Уикъм, дама с незабравим нос, която приличаше досущ на леля Агата в нейния корпус, ме посрещна съвсем приятелски, а дъщеря й Роберта беше толкова сърдечна, че трябва да призная, че сърцето ми затрептя с отдавна затихнали струни. Що се отнася до сър Родерик, той сякаш беше проникнат от коледния дух до степен на неприличие. Ъгълчето на устата му трепна при мимолетния ми поглед - явно така си представя усмивката - и той каза: "Аха, млади човече."
Новогодишен подарък, Виктор Драгунски
Виктор Драгунски е автор на известните "Дениски истории". Разказът му "Новогодишен подарък" разказва за главния герой, който чака майка си, която не се е прибирала у дома от десет дни. Майката се връща преди новата година и носи най-необичайния подарък.
- Как изглежда тя?
- На теб - казва мама.
- Не, не прилича! - възкликна татко. - В кърпата си тя много прилича на хубавата народна артистка на републиката Корчагина-Александровска, която много обичах в младостта си. Изобщо забелязах, че малките деца в първите дни от живота си всички много приличат на известната Корчагина-Александровска. Особено ми харесва носът. Носът директно привлича погледа.
Приключението на коледния пудинг, Агата Кристи
Домакините от имението "Кингс Лейси" и техните приятели са се събрали да отпразнуват Коледа и да хапнат традиционен английски пудинг. Еркюл Поаро отива там като гост. Но още не подозира, че ще му се наложи да се сблъска с един от най-необичайните случаи в практиката си.
"Всичко е натрошено, включително и съдовете. Боже мой, господине, какъв е смисълът да се прекалява? Опитайте се да купите обикновен тиган с приличен размер, който да побере поне осем или десет яйца и бекон. Ах, не е като преди."
"Пет истории за коледната елха", Линор Горалик
Пет кратки скеча за Новата година - от смешни до трагични. Новогодишното чудо тук е само загатнато с щрихи, но може би сега това е най-адекватният начин да се говори за чудното.
"През нощта родителите чуват - доброто момче П. лежи в тъмното и мърмори нещо. Отишли тихо до вратата, а там: "Скъпи Дядо Коледа, застъпи се за мен пред родителите ми, нека чуят молитвите ми, дай ми таблет и не се влачи в студа по пързалката." И ние бяхме много щастливи, че вярата на детето в Дядо Коледа е жива".
Разбира се, има още много, много велики коледни истории. Напишете в коментарите, кои книги ви помагат да повярвате в малко чудо в навечерието на новогодишните празници.
Мария Пенчева
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Двадесет и второто издание на ...
бТВ Синема 29 декември 21:00ч.
Режисьор: Майкъл Бранд
В ролите: Ричард Гиър Пол Шепердсон Тофър Грейс Бен Гиъри
По улицата върви блондинка. Едната и гърда изскочила от блузата. Всички ахкат и охкат, и само един полицай намира в себе си мъжество да й каже:
- Госпожо, защо сте в такъв вид на обществено място!?
Тя си поглежда гърдата и възкликва:
- Ужас! Забравила съм си детето в автобуса!