9-месечният СРС прокапа до партера срещу 46,7 млн.лв. от джоба ни

съвременни технологии. Изпълнението, удвоило без друго щедрия бюджет от джоба на българския данъкоплатец, обаче не впечатлява, както се убедихме с очите си. То е със стил и качество на хотел 3 звезди на Слънчев бряг.

   Какво прави впечатление в детайлите? Информационните табла във фоайето например указват номера на дела, но не и кои са делата. Което е все едно таблото на летището да показваше номера на полети, но не и дестинациите. Не коментираме дребните цифри, нито трудният достъп близо до екрана, което прави разчитането почти невъзможно, защото пространството е организирано така, че баш пред таблото се редят опашките за издаване на свидетелства за съдимост. Които уж от септември щяха да бъдат само електронни, заради което уж държавната администрация нямаше да взема отпуски или поне така беше наредил премиерът.

Нещо хубаво е, че в самите възмалки зали (на фона на възшироките коридори – ах, този соц), които явно

сме взели като челен опит от руските ремонтирани съдилища, има инсталирани монитори, на които се вижда какви неща се вписват в протокола, ако свидетелят или адвокатите, разбира се, са в състояние да следят и това на фона на течащото дело. Което пък дава възможност за корекции.

А беше приказен парк

Новософиянците не помнят, но преди да бъде циментирана площадката за Военното НДК – НАК, на мястото, на което сега се намира сградата на СРС имаше прекрасен парк. Една от най-хубавите градини на София, пълна със стотици вековни дървета, ограждаше малкия нисичък Военноисторически музей. Там всички деца задължително бяха водени, за да видят кичур от косите на Левски и Самарското знаме от Руско-турската освободителна война, но бързаха после да тичат из парка и да се катерят по разположените в него стари самолети, танкове и оръдия. Наистина е странно защо този прекрасен зелен оазис в сърцето на София беше пожертван в името на мутробарока, освен, разбира се, заради корупция.