Радев: Правителството абдикира от взривоопасните проблеми в страната

    многобройните политически декларации относно здравината и перспективите на трансатлантическата връзка и сериозното икономическо напрежение между САЩ и Европа ясно показаха, че Европейската сигурност навлиза в нов, повратен период. Редица лидери направиха резки и немислими до вчера изявления, че Европа вече не може да разчита на други и следва да вземе сигурността в собствените си ръце.

    България не отчете тези ключови декларации. Редно беше да инициираме дебата за бъдещето на европейската сигурност, който сега протича без България и не във формата на съюза, а в по-тесен формат, което засилва центробежните процеси в Европа.

    Вместо това, България като председател, допусна в нейно отсъствие да се сформира група за военна намеса само от 9 европейски държави, без да постави основателни въпроси: истинските цели и критерии за членство, влияния върху по-нататъшното развитие на НАТО и ПЕСКО, и най-вече върху страните извън групата

В регионален аспект фанфарите председателството и Западните Балкани започваха да отшумяват и наред с положителните неща, които се случиха – като връщане на европейския фокус върху нашите съседи, все повече изплуват въпросите и тревогите: за отношенията между Сърбия и Косово; развитието на ситуацията около Македония и реалната стойност на Софийската декларация.

Ръкостискането между президентите на Сърбия и Косово по време на Софийската среща, макар и с чужда помощ, бе представено едва ли не като решаване на проблема между двете страни. Само няколко седмици по-късно обаче Вучич заяви, че в преговорите е необходим „нов подход“ и че проблемите могат да се решат само с пряката ангажираност на САЩ и Русия. Това е красноречива и трезва оценка за стойността на европейското посредничество. Уви, компромисът остава все така далечен.

Председателството бе натрапчиво употребявано за вътрешнополотически пиар, с всички произтичащи от това последствия.

Стремежът в медите да се афишира лидерската роля на България на Балканите и да се постигне прогрес по отношение членството на Македония в НАТО и ЕС, доведе до решения със съществени компромиси и дългосрочни последствия в триъгълника България-Македония-Гърция.

Пълноценният анализ на ситуацията, в която се озоваха 3-те страни, изисква преглед на генезиса на развитие на новите договорни отношения. Трябва да се отдаде дължимото на премиера на Македония Зоран Заев, защото позитивните промени започнаха реално от него. Българското правителство всъщност се възползва от рязката промяна в Македония и заявената готовност за загърбване на враждебния тон и отварянето към интеграционни процеси и побърза да подпише дългоочаквания Договор за приятелство и добросъседство:

Вместо обаче да се анализира задълбочено днешната ситуация и условията на потенциално споразумение между Македония и Гърция, българското правителство преписа с минимални изменения политическата декларация от 1999.

Дори и най-беглото сравнение на двата договора – между България и Македония и между Гърция и Македония показва съществени разлики:

    Нашият договор може да бъде променян и денонсиран от една от двете страни, което дава възможност за обратимост на процесите, докато договорът между Македония и Гърция не подлежи на промяна и прекратяване

    Гърция реши проблемите с идентичността, историята и езика на политическо ниво в самия договор, по категоричен начин и с ясни срокове, докато в нашия тази сложна задача бе оставена на комисията – без срокове и с правомощия само в историята, без да може да адресира потенциални политически напрежения

    Тревожно звучат и 4-те условия, поставени от Брюксел за преценка през Юни 2019 за готовността на Македония за начало на преговори за членство: реформа на администрацията, на службите за сигурност, на правосъдната система и изпълнение на договора с Гърция. Нито дума за договора с България!