Семерджиев: Ананиев подготвя регламент, чрез който публичните финанси на НЗОК ще изтекат в частни застрахователни корпорации

- Нека не си правим илюзии, пациентът и да иска, не може сериозно да контролира нещо в здравеопазването – за да контролираш лекар в лечебния процес, трябва да си компетентен поне колкото него, а за контрола върху парите сме делегирали правата си към професионална институция като НЗОК, която има необходимата мощ, органи и експертиза.

Колкото до случващото се в САЩ, е добре да се знае, че президентът Тръмп заяви симпатия към здравноосигурителния модел в ущърб на действащия там здравно-застрахователен режим. Това, което той направи всъщност, е отмяна на опита на Обама да създаде публичен застраховател, който да конкурира частното застраховане на застрахователна борса. Президентът Клинтън през 1993 г. директно искаше да създаде национално здравно осигуряване в САЩ, но застрахователите бламираха опитите му чрез скъп лобизъм и мощна антикампания. Това показва, че когато здравеопазването попадне в ръцете на корпоративния застрахователен интерес дори и законодателят, включително и президентът, не може да му се опре. Ето защо здравеопазването в САЩ е най-скъпо в света след Швейцария, а сравнено с България американското здравеопазване е 13 пъти по-скъпо при почти сходни здравни индикатори.

През 2015 г. Bloomberg Health-Efficiency Index класира САЩ на 54-то място в света, а България на 56-то място, само с два пункта по-назад, което само по себе си говори за ефективността на нашата система в сравнение със САЩ.

- Във Фейсбук коментирахте в седем точки какво ще стане, ако се приеме моделът на Ананиев. Бихте ли направили пояснение към всяка една от тях?

1. Свободно ценообразуване в лечебните заведения – регламентира се свободно пазарно ценообразуване на медицинските услуги, след което застрахователите трябва директно да се договарят с лечебните заведения. Палитрата от ценови листи ще бъде колосална и практически необхватна за обикновения човек.

2. Отказ за сключване на договори от страна на лечебните заведения със застрахователите – при натиск от страна на застрахователите да бъдат намалени цените лечебните заведения (които вече са добре организирани и сдружени в асоциации), очаквано може да се стигне до колективен отказ от договаряне.

3. Претенция на лечебните заведения помощта да бъде платена от пациента, издаване на фактура и изпращане на платилия и изписан болен да си търси парите от застрахователя – това е логичната следваща стъпка, която в извънболничния сектор е непредотвратима, защото той е изцяло частен, същото важи и за частните болници, които са вече 114 на брой. Дори МЗ да се опита да задължи своите държавни болници да колаборират, това може да доведе до фалитите им и то само, за да се гарантира печалбата на застрахователите. При такава интервенция предлолагам, че ще има масирана миграция на лекари, други здравни и немедицински кадри от държавни и общински болници към частните, при които МЗ ще се изправи пред грандиозен провал в начинанията си, а хората ще имат все по-силно стесняващ се достъп до болнична помощ.

4. Ходене по мъките от хората в усилие да си осребрят поне част от направените разходи – отговорността за възстановяване на разходи ще остане 100% в застрахователите, което може скоростно да ги изправи пред фалит или, ако прехвърлят риска върху застрахования, ще станем свидетели на лични здравни и финансови трагедии на огромно количество хора.

4. Отказ на застрахователи да се занимават със здравеопазване поради факта, че това е отговорност, а не класически и печеливш бизнес в българската неплатежоспособна среда – при такова развитие на ситуацията и самите застрахователи ще се отдръпнат от здравеопазването, защото нека не забравяме – застраховането е стопанска дейност с цел печалба и на него не могат да му се възлагат социални функции, нито пък задачата да организират и управляват здравеопазването.

5. Срив на здравеопазването и верижни фалити поради невъзможност да бъдат върнати назад практиките на доскорошната, но вече съсипана НЗОК – верижните фалити ще станат неизбежни, защото без устойчивостта на НЗОК и при срив на някой застраховател ще бъдат повлечени другите застрахователи, лечебните заведения, техните доставчици, фармацевтичния сектор и т.н.

6. Край на здравното осигуряване – солидарността ще изчезне, което ще оскъпи в пъти здравеопазването за отделния човек и за държавата, а веднъж компрометирано осигуряването вече ще представлява руина, върху която малко хора ще искат да строят отначало и да носят отговорност, освен ако не им се удаде да си гарантират свръхвисоки доходи, а не като сегашните.

7. Старт на платено от джоба здравеопазване за тези, които имат тази възможност – компрометирането на организираното здравеопазване ще доведе до опит на всеки да се спасява сам тук и сега така, че ако сте богат може и да се справите, но ако не..., не искам да казвам какво може да ви се случи.

Това, разбира се е само аналитично предвиждане, но логиката му е достатъчна, за да го превърне в реалност, ако Ананиев успее да прокара анонсираните промени. В крайна сметка, всеки има право да защитава интересите и инвестициите си, дори това да не се харесва на управляващите или потребителите.

-  Някои анализатори изказаха опасения, че ще фалират болници. Няма ли прекалено много болници в България и не е ли проява на популизъм да се поддържат от държавата и общините?

- Да, със сигурност ще има фалити, макар че завоалирано ги виждаме и сега, напоследък във Враца, Видин, но причината не е пазарна, а управленска, лобистка и в резултат на злоупотреби. Честният и логичен фалит поради липса на дейност е оздравителен процес, защото отпада очевидно ненужна структура, но в случая не става въпрос за това. Болниците действително са много, но те са допуснати и лицензирани от държавата в последните 20 години и тя има основната отговорност за това.

- Мнозина смятат, че Вие сте основоположник на порочния модел на здравеопазване в България. Как бихте им отговорили?. Бихте ли припомнили основните принципи, върху които извършихте реформата тогава и какво реално се промени?

- Моделът „Семашко“ се провали, фалира през 1997 г., така както комунизмът се провали през 1989 г. – това се случи и във всички останали социалистически страни, а не само у нас. Знам, че мнозина искат „безплатно“ здравеопазване, но всичко безплатно води до амортизация и увеличаващ се дълг, който рано или късно води до банкрут. Ако не бях въвел здравното осигуряване в България, сега над 50% от българските лекари щяха да работят за чужди здравни системи, а ние щяхме да продаваме коли, къщи и апартаменти, за да ходим да се лекуваме в Турция. Всъщност тогава аз спасих здравната система, но това незапознати и неквалифицирани хора няма как да го разберат.

Колкото до модела - той не е порочен, напротив, Световна банка го оцени през 2000 г. като един от топ 10 в света и го финансира, но през последните 18 години системата е кошмарно лошо управлявана. Днес ставаме свидетели на упорит опит за въвеждане на здравно застраховане, което е много по-лош модел от здравното осигуряване, но освен корпоративен лобизъм тук имаме и един друг феномен – Кирил Ананиев се опитва да замете следите от 20-годишното си безобразно управление на НЗОК чрез разпарчетосването ѝ между 14 застрахователни корпорации. Нека не забравяме, че той беше член на УС на НЗОК още от 1999 г., след това председател на УС на НЗОК, впоследствие председател на Надзорния съвет на НЗОК, бюджетар на 20 нейни бюджета и той е основното отговорно лице за безобразната структура на бюджета днес, както и за всички лоши решения взети по времето на неговото дългогодишно управление.

- Казвали сте го и друг път, но ми се иска отново да го повторите - защо болниците бяха превърнати в търговски дружества?

- За да има конкуренция, по-добро качество, заинтересованост и ефективност. Здравните застрахователи при фиксирана 8% вноска няма с какво да се конкурират помежду си, конкуренция може да има само между доставчиците на медицинска помощ, но точно тя беше унищожена по време на управлението на Ананиев в НЗОК. Бяха въведени лимити и финансиране на здравни структури, с което се замени учреденото от мен заплащане за реално извършена дейност. Така пациентът беше изместен от центъра на системата, а решения вместо него започнаха да вземат политиците и администрациите на МЗ, и на НЗОК.

Лечебните заведения имат правна регистрация като търговски дружества, защото така стават легитимна част от стопанския оборот на държавата, но нямат класическия търговски статут, защото като предмет на дейност са ограничени само в сферата на лечебната дейност. Медицинската дейност е регламентирана от други нормативни актове – Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Закона за здравното осигуряване, Националния рамков договор, индивидуалните договори и много други т.е. здравната икономика минава през правната рамка на търговския закон, но медицинската дейност е изцяло нетърговски регулирана и то детайлно. По този начин изнесохме социалния ангажимент във финансиращия орган НЗОК, а лечебните заведения поставихме в конкурентна среда.

Всъщност регистрирането на лечебните заведения по ТЗ имаше и друга основна цел – тяхната приватизация. През 2001 г. лично аз въведох в договорни отношения с НЗОК само 149 от общо 200 броя публични болници, а през 2018 г. бяха вече 369 броя или 220 болници в повече. Вместо част от тези болници да се приватизират и съответно капитализират, със забраната за приватизация се стигна до създаването на втора паралелна частна болнична мрежа и сега се чудим защо имаме най-много болници на глава от населението в Европа, както и защо парите не стигат за всички.

Нали се сещате, че не е едно и също 2 млрд. лв. болничен бюджет на НЗОК да се раздели на 149 и на 369, не е едно и също персонал за 149 болници да се разконцентрира в 369 болници. И отново искам да отбележа – това пагубно решение беше взето през 2002 г., когато Ананиев беше вече председател на УС на НЗОК и зам.-министър на финансите. Аз предупредих още тогава какво ще последва, но някои хора си правиха оглушки, а днес се чудят как да заметат следите на недалновидното си и безотговорно поведение. Иначе е лесно да обявиш този, който е създал НЗОК за универсален виновник, без значение, че вече 18 години след мен, ако имаха знание и умения, тези хора можеха да променят системата към по-добро. Вместо това те я променяха към по-лошо.

- Ако през 2001 г. бяхте останали министър за още четири или осем години, как щяхте да продължите реформата?

- Това е описано в Проекта за преструктуриране на здравеопазването, който представих на Световната банка през 2000 г. и за който България получи инвестиционен заем в размер на 73 млн. долара за периода от 2001 до 2008 г. Описано е също така и в Националната стратегия за развитие на здравеопазването до 2010 г., както и в Плана за действие към нея до 2006 г., които подготвих и представих в Министерски съвет и в Народното събрание. За тяхното приемане в България дойде лично директорът на СЗО за Европа Марк Данзон, който даде най-високата възможна оценка на двата документа и реформите пред премиера Иван Костов и пред парламента. Днес вече нямам нерви да описвам всичко, което съм оставил като концепция, изграден и работещ системен дизайн, проекти и финансирането им на следващите след мен, вкл. защото дори да продължа да раздавам експертизата си, идеите ми ще бъдат съсипани така, както бе съсипвано здравеопазването от 2001 г. и досега.

- Днес хората си спомнят с носталгия за здравеопазването през социализма. Наистина ли то беше безплатно тогава и насила ли бе премахнат този модел? Или рухна от самосебе си?

- Безплатни неща никъде няма, а соц-здравеопазването освен, че рухна, погреба и доста хора. Нали си спомняте, че през 1997 г. наследихме здравен хаос и банкрутирала система, затънала в СПИН скандали, тотална липса на лекарства и консумативи, черни знамена по прозорците на болниците, колегите бяха по улиците, дори в "Пирогов" персоналът стачкуваше. Мизерията беше потресаваща, но, за да не съм голословен, нека да дам за пример един от най-синтетичните здравни индикатори за здравните системи по света – очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната – за периода 2016 - 2018 г. тя е 74.8 години.

Добре е обаче да се знае каква е динамиката, т.е. откъде сме тръгнали – по времето на социализма най-високото достижение на модела "Семашко" беше постигнато в периода 1974 - 1976 г., а именно 71.31 години. След това започна спад и най-ниското ниво от 70.5 години беше достигнато в периода 1995 - 1997 г. по времето на правителството на Виденов. След здравната реформа и създаването на НЗОК, ние, от правителството на ОДС, пречупихме отрицателната тенденция и за периода 1999 - 2001 г. средната продължителност на живота достигна 71.80 години, с което само за две години бихме по показатели най-добрите достижения от времето на социализма. Растежът продължава и до днес, а вследствие само на един мандат реформи и въпреки вече 18 г. контрареформи имаме общо 4.3 години удължаване на живота на българите.

Гордея се с това постижение, което, за разлика от празните приказки, е обективно измеримо и обективно неоспоримо. Същото важи за два пъти намалената детска смъртност. Днес имаме най-ниската болестност от СПИН в Европа, пречупихме над 20 негативни тенденции в здравните показатели на нацията, да не говорим за това, че междувременно въведохме в България най-модерните медицински технологии от света.

- Това обективно е така. Днес в България имаме най-лесния достъп до здравеопазване, лекарите ни са добре квалифицирани, на 7-мо място сме от 35 европейски държави по своевременен прием в първичната и специализираната извънболнична помощ, на 9-то място сме по брой амбулаторни прегледи на човек от населението годишно, на 5-то място сме по достъп до високотехнологично лечение на ракови заболявания, на 4-то място сме по време за чакане за хирургични интервенции, на 3-то място сме по време за чакане за скенер, на 1-во място сме по брой хоспитализации.

Субективно обаче, здравеопазването се преживява от хората като доста лошо и това е заради лошите управленски решения, организационния хаос, постоянните и нескопосани нормативни промени, и ниското публично финансиране на здравната система, по което сме на 32-ро място от споменатите 35 европейски държави. И все пак системата е доста ефективна и опитен управленец само за няколко години би могъл да уплътни капацитета ѝ, стига да получи малко политическа подкрепа и коректност в издължаването на държавата за лицата, които тя осигурява.

- Дайте пример, има ли нещо, с което можете да убедите публиката, че здравната система на България може да работи добре и да постига добри резултати, ако се управлява добре?

- Нека не звучи нескромно, но по време на служебното правителство на президента Радев през 2017 г. лично аз, като здравен министър, демонстрирах как може да се овладее епидемия от морбили само за няколко месеца с възможностите на същата тази здравна система, която Кирил Ананиев обяви прибързано за изчерпана. През февруари 2017 г. от Германия и Румъния у нас бе внесена зараза от морбили, която през май 2017 г. трайно успяхме да фиксираме. Как стана това – въведохме карантина, създадохме управленска схема и организация, с които рязко увеличихме имунизационния обхват в България срещу морбили, паротит и рубеола с „Приорикс“ и „М-М-RVAXPRO“ до 93,8% за първи прием на 13 месеца и 91,6% за втори прием на 12 години. Макар и под изискуемото от СЗО 95% ваксинално покритие, ударното достигане на тези нива в началото на годината позволи епидемията от морбили през 2017 г. да бъде спряна до 165 заболели – факт, който България единствена в света постигна, за разлика от други страни, където епидемията продължава (Италия, Великобритания, Германия, Филипините, Бразилия, Йемен, Венецуела, Мадагаскар и др.) и даже се разраства (Украйна, Сърбия, Израел, Франция, Русия, Гърция, Албания, Грузия и др.).

И сега обърнете внимание на продължението – имунизационният обхват в България през 2018 г. срещу морбили, паротит и рубеола, при министър Ананиев намаля с 0.9%, спадайки от 93,8% до 92,9% за първи прием, драстично намаля и за за втори прием с 4,2% спадайки 91,6% до 87,4%. Преведено в абсолютни числа, тези проценти означават, че през 2018 г. не са имунизирани с първи прием на ваксина 4 261 деца, а втори прием не са получили 8 443 деца или общо 12 704 деца са останали извън задължителните интервенции на здравните власти, необхванатите до 95% от предишни години, които следва да бъдат компенсирани дори не ги изброявам. Поради тази причина през 2019 г. у нас отново възникна епидемична обстановка и е факт, че от февруари 2019 г. до края на юни заболелите от морбили вече надхвърлиха 1 000 души. Това показва, че в страната съществува реален риск от разрастване на епидемията, а поддържането на процеса по елиминация на морбили е не само спряно, но и сериозно влошено.

Е, при така очертаната картина, нека си отговорим на въпроса – защо отново се появи епидемия от морбили в България през 2019 г.? Дали защото системата е лоша или защото същата тази система, макар и с повече пари, е управлявана лошо? Министър Ананиев няма очи за здравеопазването, той не вижда нищо друго освен парите в здравното осигуряване и въпреки че размерът им е най-голям за последните 20 години, взема толкова лоши управленски решения, че с много пари успява да създаде нови проблеми, вместо да реши старите.

- Не искам много да се задълбочавам в темата, но на прима виста ще изброя няколко всеобщо видими – първоначално министърът гръмко обяви, че ще прави мащабен анализ на болниците в България, но до днес никой не е чувал за резултат, чуваме само за продължаващия проблем със задлъжнялостта на болниците, на които Ананиев е принципал, въпреки че тази година болничният бюджет е с 200 млн. лв. повече от миналогодишния. Някои казват, че такъв анализ е бил подготвян, но представлявал толкова жалък и невзрачен документ, че „майсторът“ го досрамяло да го покаже пред публика и така си остана само с анонса.

След това наложи мораториум върху иновативните лекарства – бламираха го последователно президентът, народното събрание и премиерът.

После отстрани управителя на НЗОК проф. Камен Плочев, защото той допусна „грешката“ да изобличи министъра, че не си познава нито дълговете, нито бюджета, а се води уж бюджетар. Разболяха го и вместо да си отиде Ананиев, отговорността понесе невинният. А именно министърът беше натрупал тези дългове, в качеството си на несменяем управляващ в НЗОК още от 1999 г. като член и председател на УС, а после председател и на НС. Като зам.-министър на финансите пак той приемаше всички бюджети на НЗОК, чрез които успя еднолично да направи най-големите структурни деформации в лечебното здравеопазване.

Още в началото на мандата си през ноември 2019 г. гръмко оповести, че здравноосигурителният модел се бил „изчерпал“ и било време за нов, който до месец щял да бъде оповестен. Чакахме една година, чак до 26.09.2018 г., когато Ананиев предложи не един, а два модела, после станаха три и все застрахователни, а не осигурителни. Изчисленията му се оказаха грешни и никой не прие предложенията. В отговор министърът прехвърли отговорността на няколко работни групи и зачака от тях предложения с обещанието, че от януари 2019 г. „реформата“ ще стартира – вече сме юли и още продължаваме да дискутираме недомислените му финансово-застрахователни идеи заявени с презентация без нито едно число в нея, да не говорим за разчети, прогнози, отклонения, рискове, оценка за въздействие и т.н.

Междувременно преживя вот на недоверие, а работните групи отговориха, че предложенията му не стават за нищо. Общопрактикуващите лекари заявиха, че не желаят смяна на модела, общинските болници директно казаха, че настоящия модел няма алтернатива, БЛС мълчаливо не обърна никакво внимание на недомислиците на министъра, а застрахователите казаха, че не му искат 12-те лв. застрахователна премия, а 4-те милиарда на НЗОК – вчера реши да им ги даде.

През 2018 г. направи чрез преходните и заключителни разпоредби на ЗБНЗОК промени в 17 други закона, които са толкова неудачни и незаконосъобразни, че влязоха моментално в Конституционен съд. Сега променя 16 закона чрез Закона за лекарствата и вероятно отново ще отиде в Конституционен съд.

Затлачи проектите за Спешната помощ и Националната здравно-информационна система, чийто срок за реализация изтече на 28.12.2018 г., а бозата, която забърка с трансплантациите, детската болница и с болница "Лозенец" ще ехти дълго след него. За първи път впрочем, виждаме как министър на здравеопазването тропосва болници на министъра на образованието и възстановява университетски феоди тип "Малеев".

Наскоро премиерът го попита защо при 500 млн. лв. повече за здравеопазване през 2019 г. фалират болници и постоянно протестират или напускат лекари и особено медицински сестри? В резултат Ананиев „измисли“, че държавата ще дотира общински болници, а лекарите ще бъдат задължително разпределяни в страна, която от 2007 г. е член на ЕС и изповядва свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги. Добре, че здравната комисия в парламента все пак укротява от време на време идейния му екстремизъм и санира някои от импулсите м,у като например този последния, с незабравимите социалистически дотации.

Има и множество други проблеми все от управленски тип, което недвусмислено показва, че ГЕРБ продължава да се проваля в здравния сектор, въпреки че сменят министри средно на всеки шест месеца през последните си три непълни мандата. Настоящият се задържа повече, но, за съжаление, това не вещае нищо добро за здравеопазването, вече казах защо.

Източник: Гласове