Проф. Илона Томова: Неравенството у нас прехвърли граница, след която има граждански войни

образование на децата си. Нашите политици, обаче, изглежда са убедени, че основното средство за повишаване на образователните аспирации и посещаемостта на училище на децата от такива семейства са паричните санкции… А масовият достъп до качествено образование, както видяхме, е основно условие за социално включване, за по-висок дял на заетите с високи доходи, за по-висока производителност на труда, за намаляване на демографските дисбаланси…

Предучилищното образование е ключово за развитието на децата и за подготовката им за училище. Външните експерти, които изследваха постиженията на българските деца при външното оценяване след четвърти и седми клас по български и математика, показаха: за децата, за които българският не е майчин, две години посещение на предучилищни занимания водят до увеличаване на показателите им с над 120-140 точки по български и математика, което се равнява на над половин година обучение дори при оценяването на седмокласниците.

Затова е необходимо до 2025 г. да се създадат условия още за 4-годишните да тръгнат задължително на предучилищна подготовка. Разбира се, освен обхватът, наложително е да се повиши качеството на грижата в детските градини и качеството на обучението във всички образователни степени, при това не само в частните и елитните училища, а във всички публични училища. Към това са насочени редица мерки, които предлагаме за обсъждане.

В сферата на здравеопазването също се предлагат серия от мерки, като основната част са за подобряване достъпа до здравеопазване. У нас здравеопазването не е защитено срещу безкрайното увеличаване на неравенствата и бедността. Напротив – нормативната уредба става все по-рестриктивна. Все по-затруднено е

възстановяването на здравноосигурителните права

Това е удар срещу всички бедни, срещу всички заети в сивата икономика и в сезонни дейности, тук не става дума само за ромите. От 2005 г. НЗОК не плаща на лекарите прегледите на неосигурените им пациенти. Тогава по данни на проф. И. Търнев и проф. М. Грекова неосигурени са били 18% от всички роми. в трудоспособна възраст, но здравно осигурителните права можеха да се възстановят, ако се заплатят последните 6 месечни вноски. От 2007 г.  възстановен осигурителен статус имат тези, заплатили последните 12-месечни вноски. Към края на 2008 г. делът на здравнонеосигурените роми нараства на 25.8% (по данни на международното сравнително изследване „Здравето и ромската общност“) .

След това за възстановяване на здравноосигурителните права периодът, за който трябва да се плати, се увеличи на 36 месеца, сега е за пет години. Това автоматично изключва всички хора, които дори и да работят в сивия сектор или в сезонна заетост, от възможността да възстановят здравноосигурителния си статус.

Политиците са последователни при увеличаването на рестрикциите, ограничаващи достъпа до здравни услуги на здравно неосигурените и приемат нормативни промени, които правят невъзможно бедните да възстановят осигурителния си статус. Действията им се разминават с вижданията на мнозинството от българските граждани: близо 80% от българите искат облекчаване на режима за възстановяване на здравноосигурителните права на бедните. Такива са и някои от препоръките на екипа учени.

Те обръщат внимание и на факта, че в нарушение на Закона за здравното осигуряване, който гласи, че всички деца се осигуряват от държавния бюджет, децата на 16-18-годишна възраст, които са отпаднали от училище и не са започнали работа (или работодателят не плаща здравните им осигуровки) на практика се третират като здравно неосигурени.

Снимка: Дарик