Президентът: Прегръдките не са моят начин да правя политика

всякакви външни класации, фокусът нашия трябва да бъде тук.

Водещ: Защото не ви харесват ли? Защото показват развитие ли? Защото опровергават вашето черногледство ли?

Румен Радев: Не. Напротив. Те го аргументират. По-точно совите не са това, което са. И сега ще обясня, но когато премиерът с такава охота и възторг чете тези листчета на рейтинговите агенции „Стандард енд Пуърс“ и така нататък - аз мисля, че би трябвало неговите подчинени да му кажат, че на сайтовете на неговите министерства – Министерството на финансите, Националния статистически институт има историята за много години назад. И ако се върнем назад… да – ние получихме кредитен рейтинг „ВВВ“, което е добре наистина, над нас има само A, AA, AAA и т.н., „А+“ накрая. Но ние сме имали кредитен рейтинг „ВВВ“, но + , плюсчето е много важно. Знаете ли кога? 2006 до 2008 г. Кой беше на власт, вие спомняте ли си?

Водещ: Кажете.

Румен Радев: Вие трябва да ги следите тези неща. 2006 – 2008 г. преди да дойде господин Борисов на власт, ако не се лъжа – Тройната коалиция. След това на другата година плюсчето изчезва и ние почваме да си понижаваме кредитният рейтинг и сега ние възстановяваме рейтингът „ВВВ“ от 2013 г. Плюсче още не сме постигали. Това, което Тройната коалиция го има може би ще го постигнем някога. Но това не е най-важното. Искам да ви посоча, ако направите сметка, в „B” отбор кои държави са около нас, с нашия кредитен рейтинг.

Водещ: Какво разбирате под „B” отбор, имате предвид “B”-тата в кредитните рейтинги ли?

Румен Радев: Да. Но за да ме разбират някои по-добре „B”отбор, B група, А група и т.н. Но в „B” отбора са Андора, Португалия, Италия, Унгария, Тринидад и Тобаго, Индонезия и т.н. да не изброявам. А в А отбора, където са отличниците са Аруба, Панама, Перу, Филипините. Тоест ние трябва да даваме дефинициите, когато цитираме някакви резултати. Този рейтинг не мери силата и посоката на развитие на една икономика, защото виждате ние сме в група с държави, които са и в икономически възход, които са и в рецесия като Италия например. Той мери по-скоро това е една субективна оценка на вероятността за твоята възможност да покриеш своите дългови задължения.

Водещ: Аз мога да предположа какъв би бил отговора да кажем на премиера, за когото това е радост, а той го каза и в „Лице в лице“ преди седмица – това е злоба. Това е злоба, умират от злоба, че управляваме толкова добре.

Румен Радев: Не. Това е реализъм. Аз вече неведнъж съм говорил, не знам това може би е наследство от моята предишна професия, която аз дълбоко уважавам. Но там още веднъж да ви кажа – слизаш от полета, ако има нещо добро половин минута. Останалите два часа са за разбор за грешките и причините, защото ако не ги отстраниш, ако не ги осмислиш, ако не ги посочиш – на следващото излитане може да си мъртъв. Аз не искам България да отива надолу, не искам България да катастрофира от самодоволство. България трябва да върви напред и нагоре. Но да ви кажа за другото по кредитния рейтинг – борбата с дълга. Нали премиера Борисов това го дава като огромно постижение, наистина има резултатите, ние снижаваме брутния държавен дълг. Само че от къде тръгваме? 2009 г., когато той поема управлението този брутен държавен дълг е бил по-малък от 10 млрд. – 13 % от БВП. След това расте и 2016 г. той го нараства три пъти в неговото управление три пъти става по памет 28 млрд. – 29%. И сега плавно намалява и отива някъде на 23 млрд. или 23%. Тоест днес излиза, че Борисов полага неистови усилия да ни спаси от Борисов, от провала в предишните му мандати, където този дълг е набъбнал три пъти. Затова аз ви казвам – да ги оставим тези неща. Да, правителството полага усилия да си подобрим параметрите, да се привличат инвеститори. Но това трябва да става с подобряването на бизнес средата. И за мен най-важният рейтинг не трябва да идва отвън. Най-важният рейтинг според мен за едно правителство, това е благополучието, благосъстоянието на гражданите.

Водещ: Разбрах ви. Но понеже все пак имаме лимит в това интервю, а искам много въпроси още да ви задам, господин Президент.

Румен Радев: Заповядайте.

Водещ: Кажете, вие написахте мотивите, но нашите зрители едва ли са чели в детайли всички тези мотиви. Кое е най-краткото изречение в отговор на въпроса – защо отказахте да подпишете указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор след първото му избиране от ВСС и го върнахте? Защо? Най-краткото изречение.

Румен Радев: Аз много ясно се аргументирах. Защото нямаше състезателна процедура, няма състезателност. Тази практика не трябва да се пренася, тя се пренася и навсякъде. Тя се пренася при строителството на магистрали, тя се пренася в ремонта 500 милионен на язовири, където имаме правителството.. пак ще кажете, че съм черноглед, но аз ще си го кажа, то се вижда. Те резултатите се виждат. Използва се едно огромно обществена необходимост, примерно за магистрала „Хемус“. И хората са прави, хората искат магистрала. Ние ужасно закъсняхме.

Водещ: Ами искаме, да. И вие сигурно искате магистрала?

Румен Радев: Разбира се, всички искаме. Само че тя трябва да бъде направена в съответствие със законите и да гарантира прозрачност, конкурентност, обективност, качество. Защото всичко накрая е свързано с качество и ефективност, ефикасност на разходите. Когато без никакво обсъждане изведнъж се дават 1 млрд. 340 млн. без санкция на парламента и се започва оттам нататък една много сложна верига. Тези пари се дават на АПИ, АПИ сключва договорен хаос. Това е напълно в рамките на закона. С „Автомагистрали“ също 100 % държавно предприятие – да, ама то няма никакъв капацитет да строи магистрали, не е строило магистрали. И оттук нататък става интересното. Под каква форма „Автомагистрали“ се разплаща и с кого, и защо? Те не могат да сключат договор, те не могат да превъзлагат. И трябва от тези въпроси да се интересуваме, дали с наемна техника, дали с договор за услуги, по какви критерии за качество, по какви критерии за избор. Същото е и с язовирите. Там от една страна са ДКК (Държавната консолидационна компания) и предприятието държавното „Монтажи“. Но затова казвам – конкурентност, прозрачност, отчетност и отговорност. Това е пътят. Иначе да, обществената необходимост е налице. Но ние трябва да си задаваме все повече въпроса как – как строим, как ремонтираме, как обучаваме децата си.

Водещ: Господин Президент, всички тези смущаващи неща, които казахте, в които се съмнявате бяха в отговор на моя въпрос – защо не издадохте още веднага указ на господин Гешев? Сега, да продължа въпроса си.

Румен Радев: За втория път или за първи път…

Водещ: За първия път, а втория път се колебаехте, защото го забавихте. Не, не, мисълта ми е -